--------------------------------------------------------------
Сао Пауло е най-големият град в южното полукълбо и въпреки това остава някак си в страни от най-популярните туристически маршрути и съвсем не е първото нещо, което асоциираме, когато стане дума за Бразилия. И естествено за това си има причина – този мегаполис е толкова огромен, необятен, разхвърлян и хаотичен, че е почти невъзможно да се почувстваш спокойно, ако си просто случайно пребиваващ турист за няколко дена. Реално погледнато, Сао Пауло лесно можеше да бъде пропуснато от маршрута, тъй като горе долу още преди да отида там, знаех какво ще получа – бетонна джунгла, грозна архитектура и тотална липса на архитектурно планиране, хора проснати по тротоарите (като гледах как всички ги подминават все едно са част от пейзажа се зачудих какво става, когато някой падне на улицата и наистина има нужда от помощ), огромни разстояния и съответно сметки за таксита, липса на море и плаж и т.н. Разбира се има и хубави и подредени райони, но и те не можеха да ми компенсират чувството на безпомощност от огромния мащаб на града. Сигурно се свиква, но аз не искам да свиквам с такова нещо.
Още първата вечер реших да отида до мястото, където щеше да се проведе турнира – хотел Holiday Inn – най-малкото за да се запиша – не ми се поемаше риска да се записвам в последния момент за турнир, който се провежда в 20 милионен град и с вход по-малко $1000 и се оказах прав, тъй като в последствие турнира се напълни и имаше около 1500 участника. Като отидох там се оказа, че след малко започва сателит за турнира, така че реших да го пусна. Добра идея, не само защото в крайна сметка се класирах от този сателит, но и защото ми даде представа за обстановката, дилърите и най-вече играчите и техния стил на игра. Например на първата маса, на която седнах никой, ама никой не говореше бъкел английски (да, включително и дилъра) и трябваше набързо да се ориентирам и науча поне цифрите на португалски, което ми помогна след това в мейн ивента. Играчите бяха пълни донкове – лимп колваха постоянно, играеха пасивно и превидимо. Също така на повечето им беше интересно да се забъркват в ръце с мен, след като разбраха че не съм туземец. Въобще маса мечта. Та така си ги наплясках нея вечер и лесно си спечелих място в мейн ивента.
После имаше два дена почивка, в който дадохме шанс на Сао Пауло да ни се хареса, но въпреки че на моменти беше приятно, на този град му липсва нещо, липсва му атмосферата, с която те заразяват готините места като Лондон, Амстердам, Рио та дори и Бангкок.
Масата ми определено не беше като тази, която описах по-рано, хората играеха малко по-сносно, но разбира се повечето си бяха рибки. Имаше двама, които се открояваха – единия си го набелязох още в началото, когато със сядането на масата си даде телефона на дилъра и започна да позира и да чупи стойки пред чиповете си докато дилъра чинно го снимаше. Явно този турнир беше голямо събитие за човека, което си пролича и когато малко по-късно, когато ръцете му толкова се разтрепериха по време на едно раздаване, че успя да събори част от стака си в пота и настана обърквация, но след като стана ясно че другия се фолдва, нашето момче гордо обърна чифт попове, за да съм сигурен в това, което вече знаех – че той е мега силен в тази ръка. От този нищо не можах да закача, щото се оказа много зашит, но имаше един дядка, който играеше като ухапан от бясно куче и към трето ниво направо ми подари около 13-14к (начален стак 25000) и си тръгна.
Други особености на играта бяха, че потовете обикновено бяха с 3 или 4 човека пост флоп, на 3бет почти никой не се хвърляше (освен мен понякога), средната възраст на масата беше над 40, което в Европа много рядко се случва в днешни дни и други подобни факти. Аз си направих съответните настройки на играта, за да играя оптимално в подобна обстановка и резултата беше налице – въпреки, че играх без никакви силни ръце цял ден (10 нива по един час), успях да завърша деня с над средния стак или около 70 блинда.
Тук трябва да кажа, че структурата на турнира просто беше перфектна – в днешно време рядко може да се намери турнир с под $1000 вход и такава дълбока структура (имаше ниво 250/500, което винаги е гаранция за дълбочина на турнира). Многото часове игра в случая се оправдават от многото участници и съответно големия награден фонд, който се получи – първо място беше около $240 000. В комбинация многото слаби играчи, които видях по масите, тези турнири могат да се превърнат в доста доходоносно занимание, ако забравим факта че се провеждат на не знам си колко хиляди километра от България.
Втория ден започнах много навито – турнирът навлизаше в интересната си част, а аз имах стак, с който мога да играя и да опитвам най-различни неща. За съжаление обаче, бразилските покер богове бяха решили друго – брутален куулер бутон на блинд за по 70 блинда, аз с КК, другия с АА и бях вън от турнира още преди сервитьорката да ми е донесла първото кафе за деня.
Като цяло обаче останах с много позитивни впечатления от моето бразилско покер приключение. Не само заради това, че през повечето време чувствах, че играя добре срещу по-слаби противници, но и защото цялата атмосфера беше доста приятна. Бразилците са приятелски настроени и емоционални хора и тези две неща се усещаха през цялото време. Не усетих и тази позната от Гърция, Италия, а и от България солидарност срещу чужденеца (в случая аз) – хората си играеха играта и се забавляваха.
Ще се върна ли в Бразилия да играя покер – о, ДА!
Share this:
