Списание Card Player България

Наскоро излезе новия брой на списание Card Player България. Както винаги то е пълно с наистина качествени статии, анализи и коментари. Особено ми допадат статиите в които се дискутират конкретни ръце - винаги има какво да се научи.

Преди около месец главния редактор на списанието Добромир, който е и мой приятел ме помоли да напиша статия и аз реших като за първи опит да се разгранича от дълбоките покер анализи, с които така или иначе списанието е пълно и написах една лека и закачлива статийка за това защо е яко да си покер про.

Ето какво се получи , а ако искате да видите Венеса Русо по бански си намерете цялото списание :)

Пет причини да превърнем покера в професия или защо е толкова яко да си покер про

Да си покер про или с други думи казано, човек който вади парите си изцяло от игра на покер е феномен, който става все по-популярен особено сред по-младите хора. Логично е да се запитаме на какво се дължи това – може би на факта, че покера е лесен начин да се изкарат пари? Надали... Който е достигнал до момента да играе покер на професионално ниво е наясно, че покера и всичко друго, но не и лесен бизнес. Дългото висене пред компютъра или в казиното, където 10 човека разположени на 5 квадратни метра пушат цигара от цигара, са вредни за физиката ни, постоянните суингове в банкрола са убийствени за психиката ни, а неизбежната промяна в настроението в зависимост от това колко успешна е била последната ни сесия е неприятна за семейството и приятелите ни. Е какво му якото на това да си покер профи тогава?

1. Нямате шеф. Когато се почувствате готов да започнете кариера като покер про, е добра идея да депозирате оставката си пред онзи досадник и заядливец – досегашния ви шеф. От този момент нататък, докато играете покер, той няма да ви виси на главата постоянно с глупавите си забележки и изисквания. Вие сам ставате шеф на фирма, чиято дейност е игра на покер. Банкролът, компютърът и слънчевите очила са активите ви и единствено вие вземате всички важни решения как да управлявате тази малка бизнес единица по най-добрия начин. Ако това ви плаши, замислете се преди да се разделите с работата и шефа си.

2. Плаващо работно време. Една от добрите страни на онлайн покера е, че може да намерите хубава игра почти по всяко време на денонощието. Ако сте нощна птица – идеално: най-много хора играят покер нощем и никога няма да останете без игра в която си заслужава да се включите. Ако пък мозъкът ви работи най-добре сутрин, станете към 8 часа и хванете вълната от пияни, надрусани и тилтнати американчета, които поради часовата разлика са в апогея си, когато тук е сутрин. Така или иначе, идеята е, че нямаме фиксирано работно време и можем да си избираме да работим когато се чувстваме в най-добра кондиция за това.

3. Не сте вързани за едно място. Въпреки, че е добре да имате нещо като работно място, където условията са идеални за работа (имам предвид удобен стол, голям монитор, стабилна интернет връзка и т.н.), на практика може да играете от всякъде където има интернет връзка или ако предпочитате живата игра – казино. Помня, че преди две лета бях превърнал небезизвестното варненско заведение на брега на морето A-lounge в мой офис и вместо да кисна в някоя задушна стая, събирах едновременно тен и чиповете на противниците, а ако изпаднех в тилт просто скачах в басейна да охладя страстите. Също така сутрешна покер сесия с първото за деня кафе, в любимото квартално заведение е много добра идея стига да не се разсейвате много със сервитьорките.

4. Пътуване - по света и у нас. Пътуването е най-често свързано с турнирния покер и определено е един от големите бонуси на това да се занимаваме с покер на професионално ниво. Какво по-яко от това да пътуваме до страна където никога не сме били, да се настаним в 5 звезден хотел, на другия ден да играем в турнир, където наградния фонд в най-лошия случай е шестцифрена сума в евро, а ако случайно отпаднем преди да сме спечелили турнира, да имаме няколко дни за туристически упражнения. И всичко това платено не от собствения джоб, а от донковете които сме пребили в онлайн сателита. Лондон, Барселона, Лас Вегас, Сандански, Будапеща, Манила, София, Талин – това са само част от местата, където съм ходил да играя покер и даже един ден да спра да се занимавам с това, спомените и снимките от тези места ще останат завинаги.

5. Нефиксирани доходи. Въпреки че несигурността в доходите плаши много хора, за мен това е абсолютен плюс. Няма нищо по-демотивиращо от фиксираната заплата, а покерът се движи от мотивацията да печелим повече пари. Когато сме достигнали ниво на уменията да играем професионално покер, ние трябва да сме се убедили че играем печеливш покер. Оттук насетне задачата ни е да максимизираме доходите си, като постоянно подобряваме играта си. Ще има месеци, в които заплатата ни ще е по-ниска от тази на продавачката в будката за вестници, ще има месеци, в които даже ще мечтаем за заплатата на същата тази продавачка, защото ще сме на червено, но пък когато нещата си дойдат на мястото и в графата печалби светне онова зелено пет или дай боже шест цифрено число, няма да искаме никога повече да чуем за фиксирани доходи.

И така, ако все още не сте се убедили колко яко е да си покер про, само се сетете как Джеймс Бонд взе в едно разиграване на покер масата първо колата, а после и жената на лошия във „Казино Роял”. Щом Агент 007, който е много далеч от представата ми за покер про, може да го направи, само си представете на какво сте способни вие!


Славен Попов ака Varnatrader е професионален покер играч. За повече покер стратегии, статии и видеота посетете неговия блог на www.chipsandtips.blogspot.com

Пътят към Вегас

Дойде това време от годината, в което започват всички сателити и промоции свързани с най-голямото покер събитие за годината, а именно Световните Покер Серии в Лас Вегас или съкратено WSOP.

След като през 2007 успях да сбъдна мечтата си и участвах в главния турнир, последваха две години пауза, в които поради една или друга причина така и не успях да стигна до Вегас. През 2008 бях в много сериозен даунсуинг точно когато течаха сателитите и играх само няколко безуспешно, а миналата година успях да се класирам само са един от по-малките турнири от програмата на WSOP и реших че не си заслужава да ходя, а от сайта от който се класирах бяха така любезни да ми изплатят пакета.

Тази година обаче съм решил да направя всичко по силите ми за да се класирам, тъй като много ми се играе в този турнир, а и искам да си сверя часовника за това каква е играта във Вегас като цяло (говоря за кеш игрите). Разбира се няма гаранции че ще успея чрез сателити и затова промоцията, която пуснаха от Бетфеър ми се видя супер предложение - правиш 450 000 точки от 1 Март до 31 Май и Бетфеър ти подаряват пакет на стойност $14000 ($10000 входна такса и 4000 за път и хотел). Това се равнява на около $33000 рейк за 3 месеца. Това разбира се не е лесно за постигане и е свързано с много игра, но аз така или иначе играя много и просто реших да пренеса играта си изцяло в Бетфеър за този период.

Дотук от началото на промоцията съм направил около 130 000 точки, което е доста повече от таргета, който е 5000 точки на ден. Най-лесно и бързо се правят точки с игра на ситандго и съответно играя доста такива плюс разбира се кеш. Рисковете се крият в някакъв много лош даунсуинг. Когато попаднем в такъв и хубаво да намалим или да спрем играта временно, а когато се състезаваме за точки не ни се иска да правим това и понякога последствията са жестоки. Ще се помъча да не попадам в този капан и ако нещата в даден момент тръгнат много надолу е възможно да се откажа от класиране чрез тази промоция. Например вчера имах ужасен ден на ситандго масите, в който губех всяка решаваща ръка на ДоН турнирите (double or nothing) с вход $211 и завърших деня с много демотивираща загуба на около $2500. Ако тази тенденция продължи в следващите дни ще се наложи да сменя приоритетите си, но да се надяваме че вчерашния ден е бил просто един от онези омагьосани гадни дни.

Малко турнирни успехи

Неделните турнири тази седмица минаха ужасно за мен - играх 4-5 от големите по различните сайтове и във всичките отпаднах още в първия или втория час по един и същ начин - имах силна ръка, с която исках да вляза ол ин, влизах ол ин и противника ме посрещаше с по-силна ръка. Това се нарича кулър (cooler). Та така кулър след кулър, накрая останах само в един сателит за Betfair Live турнир в Талин - това е следващия турнир от веригата турнири, част от който беше този във Виена, за който писах преди няколко дена.

Сателита беше със супер добра структура, която ми позволи да преодолея тоталната суша на карти в първите два часа и да атакувам по-късно, като успях да спечеля едно от двете места. И така в началото на Април, се очертава ходене до Естония и турнир на живо, което винаги е супер.

Снощи пък, ми се освободи място за една турнирна маса и се записах за $10000 гарантирани турбо турнира на Бетфеър с вход $100+10. Малко по-малко от два часа игра и добър резултат - 1во място и $3000 в касичката.



Реших да запиша последната част на турнира от момента, в който останахме трима. Няма коментар, но общата идея в тази част на турнира е да сме агресивни и да се опитваме да държим инициативата почти през цялото време.