----------------------------------------------------
Вчера се замислих в колко държави съм бил досега и реших да съставя списък. Така или иначе очаквам той драстично да се увеличи в следващите няколко месеца, така че е добре да имам основата от сега, за да не забравя нещо. А и все пак трябва да знам, колко ми остава докато мога да вляза в клуба на хората посетили поне 100 държави (това не е шега – има такъв клуб)
Тъй като ми се видя скучно само да наредя една под друга държавите с номерца, реших да напрегна паметта си и да си спомня години и малки детайли от своите пътешествия. Ето какво се получи:
1. Украйна (1988) – всъщност тогава беше СССР, беше ми първо излизане от България и попаднах в нещо като съветски пионерски лагер някъде до Одеса. Пътувахме с влак много дълго. През 2010 пак ходих там, но вече за покер турнир.
2. Австия (1994) – автобусна екскурзия от училище в 11-ти клас – беше весело, шумно и алкохолно, с една дума супер! След това съм ходил до Виена доста пъти през годините, тъй като един от най-гостоприемните хора на света – моя приятел Вампа – живее там.
3. Холандия (1998) – Жан-Виденовите зими, хипер-инфлационните процеси и други подобни явления на прехода не ми позволиха да пътувам кой знае колко за известен период от време, но през лятото на ’98 ми попадна една обява за студентска конференция в Холандия и веднага измислих начин как да стигна дотам. А в Холандия няма как да ти е скучно, особено пък на студентска конференция (разбирай 24 часов купон). Прехода с рейса беше кошмарен обаче – към 50 часа, тъй като имаше война в Югославия. След това съм ходил няколко пъти още по различни поводи (2004) (2005)
4. Англия (1999-2005) – след посещението си в братска Холандия разбрах, че не ми се кисне повече в БГ и реших, че искам да живея в Лондон. Разбира се знаех много за този град, но всъщност когато заживях там се влюбих в него. Бях го опознал доста добре и си го имам за втори роден град – всеки път като ходя там ми е доста яко. Лондон промени живота ми изцяло, мисля си към добро, а и нали там се научих да играя покер
Англия и в частност Лондон, ми бяха толкова интересни и достатъчни, че няколко години си стоях само там, с изключение на честите ми връщания до БГ и едно “напушено” ходене до Амстердам. През 2004 обаче имаше Европейско по футбол в Португалия и реших да си купя кола специално за повода и да направим “роуд трип” от Лондон до Португалия и после до България. По този начин посетих следните държави:
5. Франция (2004) (2012)
6. Испания (2004) (2009 – ЕМОП Барселона) (2011 – Betfair Live Costa Brava) (2012 – EPT Barcelona)
7. Португалия (2004) – преследвахме “лъвовете” в Лисабон, Брага и Порто
8. Монако (2004) (2012)
9. Италия (2004) (2009 – Рим и Сардиния) (2012 EPT San Remo)
10. Словения (2004) (2010 – Eureka Nova Gorica)
11. Хърватска (2004) (2005)
12. Сърбия (2004) (2005)
Разбира се в някои от тях прекарах смешно малко време, но пък в повечето след това така или иначе се върнах няколко пъти, най-вече за различни покер турнири. След края на лятото реших да се върна с колата до Лондон и това доведе до поредния роуд трип. Тук ще включа само държавите, които ги няма по-горе:
13. Унгария (2004) (2006-2011) – по едно време прекарвах в Унгария на практика 1/3 от времето си, тъй като Анна живееше там. Будапеща е прекрасен град, а музикалния фестивал Sziget е само една от причините за чудни спомени.
14. Словакия (2004)
15. Чехия (2004) (2005) (2010 и 2012 – Betfair Live) – Прага също ми е един от любимите градове.
16. Германия (2004) (2005)
17. Белгия (2004) (2005) – внимавайте, защото няма бензиностанции на магистралите и на мен ми свърши бензина
18. Куба (2005) – с един приятел от Лондон решихме да се спасим от зимата и след 10 часа полет попаднахме в рая. Комунизъм с тропически вкус – заслужава си да се види. Кубинците са готини хора.
19. Норвегия (2005) – на гости на приятел
20. Индонезия (2006) – почти същата схема както с Куба (бягане от зимата), само дето този път приятеля с когото бях, щеше да се жени за индонезийка и трябваше да поиска ръката и от родителите (така повелявала традицията). Бали ми хареса много, Джакарта умерено, но беше веселба навсякъде.
21. Исландия (2006) – същия приятел реши да си направи ергенското парти в Рейкявик, за което му благодаря много – не виждам как иначе щеше да ми хрумне да отида там. Помня че пейзажите бяха като от луната. Сега чакам някой да си направи ергенското в Гренландия
22. Румъния (2006) – и още няколко пъти след това. Нищо за отбелязване освен че в Букурещ е лесно да се загубиш с колата.
23. Турция (2006) – Истанбул е вълшебен град особено ако си в подходящата компания.
Тук някъде започнах да пътувам и по покер турнири в чужбина, но главно в Европа, където така или иначе вече бях ходил. Все пак обаче имаше някои попадения:
24. САЩ (2007) (2010) (2012) – брат ми живееше в Ню Йорк и му отидохме на гости в началото на 2007. Помня, че беше минус 20 и пак много ми хареса там. След това се класирах за световното по покер и ходих пак през лятото този път във Вегас. През 2010 и 2012 пак във Вегас за Световните Серии по Покер – харесва ми там, но ако не беше покера надали щеше да ми се ходи повече от веднъж.
25. Филипините (2007) – един следобед както си цъках покер на компютъра, най-ненадейно се класирах за някакъв турнир във Филипините. Ето затова обичам онлайн покера Беше скандално, защото пътувах 2 дена в едната посока, а отпаднах на третия час от турнира
26. Тайланд (2008/2009) (2010/2011) – отново бягство от зимата, този път с любимия човек. След две години пък ходихме за цели 4 месеца и то вече бяхме тримата с малката Аглая, която даже проходи там. Тайланд е рай!
27. Русия (2010-2012) – все пак жена ми е от там Сега се сещам, че и дъщеря ми е русначе
28. Естония (2010) – Betfair Live Tallinn – станах втори в този турнир – помня че беше важно, защото бях в тежък даунсуинг.
29. Финландия (2010) – с ферибота от Естония си хванахме полета от Хелзинки
30. Гърция (2011) – с ужас установих, че не съм ходил в южната съседка и през 2011 ходих цели три пъти за различни покер турнири
31. Макао (2011) – в Тайланд няма казина, а Макао е само на 2 часа със самолета. Нямаше как да пропусна…
32. България – все пак да не забравяме за “мила родино”!
Ами това е моя списък – дано не забравям нещо, но така или иначе има още мно-о-о-ого за ходене. Цели континенти има не посетени!
А вие имате ли подобен списък? А ще го споделите ли с нас?
