Paradise покер

Не, не става дума за популярния покер сайт, в който играят доста българи. По-скоро говоря за покер в рая или поне това, което е традционната представа за райско кътче – тропически остров, къща на брега на океана, плажове с кокосови палми и хамаци между тях и вечно лято. Вече близо месец се опитвам да живея и да играя покер при такива условия и трябва да призная, че никак не е лошо. Но как стигнах дотук – остров Ко Самуи, в Тайланд.

В основата стои идеята, че покера е една от малкото работи, която не ни вързва да стоим на едно място и да работим само оттам. Това е едно от най-големите предимства на този модерен бизнес модел и според мен е доста глупаво да не се възползваме от тази опция. Така че за пристрастен към пътуванията човек като мен, нямаше съмнение, че един ден ще се стигне и до това – да успея да избягам от зимата във Варна, без това да наруши особено работния ми цикъл. Разбира се в течение на времето пробвах всякакви вариации на тема „Игра на покер извън къщи” – в кварталното кафе, на плажа във Варна, на планина, на летището, в хотела докато съм на някой турнир на живо, а на два пъти даже ми се е налагало да играя докато шофирам.

И така, с този опит зад гърба си реших да направя следващата крачка, а именно да поживея за няколко месеца на друг континент. Избора на сезон беше очевиден – почти никой не обича зимата, особено когато нещата излизат извън контрол и почти всички летища в Европа затварят, така че даже и да ти хрумне идеята да пътуваш някъде, мисълта да си стоиш в къщи, на топло, до акумулиращата печка започва да звучи като най-якото нещо на света. Изборът на място също не ме затрудни много – Тайланд влезе в списъка ми от любими дестинации преди две години, когато за първи път посетих кралството. Невероятна природа, разнообразен животински и растителен свят, хубава храна, плажове, масажи, вечно усмихнатите и доброжелателни хора – какво повече му трябва на човек за да се чувства добре и даже да му се прииска да заживее на такова място.

Колкото до покера – резултатите от този експеримент засега са повече от задоволителни – откакто съм тук вече записах една финална маса на голям неделен турнир и още няколко влизания в парите. От кеш игрите също съм доста доволен и резултатите ми дотук са даже по-добри от очакваното. Отдавам това най-вече на по-кратките сесии, които правя тук (все пак съм и на почивка така че съм оставил на заден план 8-10 часовите маратони, в които понякога умората и тилта вземат връх), както и на факта че поради часовата разлика се включвам във времена, в които е доста изгодно да се играе – например в периода 4-9 сутринта българско време, когато според мен на масите се навъртат всякакви тилтнати или пияни типове, които след като нанесат няколко неизбежни бад биит-а на мен или на някой от другите регюлари, в крайна сметка си връщат всичко + лихвите, а самите регюлари понякога в това време на ноща, се превръщат в най-големите риби, поради тилт или умора. За разлика от тях, аз съм се събудил преди малко след осем часов сън и мозъкът ми работи на пълни обороти.

Часовата разлика, обаче, е проблем, когато стане дума за турнирите. В неделя например, когато трябва да играя големите турнири, се налага да сменя целия си режим, тъй като повечето турнири започват между 1 и 3 през ноща и ако вляза дълбоко в някой от тях, нещата отичат до другия ден на обед. Разбира се аз нямам нищо против против да влизам дълбоко в турнири, но на няколко пъти ми се случи да седя до 8 сутринта и да отпадна на балона или малко след като съм влязал в парите, което си е гадно. Затова съм ограничил турнирната игра само до неделните турнири и наблягам повече на кеша.

Като цяло все още даже не е минал цял месец откакто съм тук, така че не искам да правя генерални изводи за резултатите от това приключение, но при всички случаи си мисля, че всеки който се занимава сериозно с покер и обича да пътува, трябва да опита нещо подобно, защото в покера има доста стрес, а това е един добър начин да му се противопоставим.