Парадоксът на рейнджовете

Ето една много интересна статия, която наскоро преведох за блога на Betfair на бългаски език. Сетих се пак за нея снощи, когато отпаднах от един турнир на балона със слаб асак, макар че в случая бях фаворит, а тук става въпрос за нещо малко по-различно, което е важно да знаем, когато играем.

Парадоксът на рейнджовете

Един от най-сложните аспекти на Холдем игрите е умението да разберете как ръцете, които изглеждат по-силни от останалите всъщност може да се окажат далеч по-слаби от тези под тях, а това именно е умението да ги сравните с възможните ръце, които противникът ви може да има.

Да вземем, например, следните варианти - асак-две от различни бои, поп-вале от различни бои, и осмица-девятка от една боя. Ако съпоставите всяка от тези ръце една срещу друга, асак-две безспорно е водеща, вале-поп са втори по сила, осмица-девятка са последни. Ако противопоставите всяка от тези ръце една по една срещу всяка друга, тази, която има по-силната карта в себе си винаги е с предимство - неоспоримо, нали?

Този толкова логичен ред на нещата, обаче, може съвсем лесно да бъде обърнат наопаки, сравнявайки тези ръце не една срещу друга, а с ръцете, с които ежедневно се сблъскваме по време на всяка една игра - рейнджовете. Нека например си представим следната ситуация - рейзваме която и да е от тези ръце, след това противник със стегната по своята същност игра отговаря с ол-ин, а ние оставаме с пот одс 1.6 към 1. От опит знаем, че в случая рейнджът на този играч обикновено би бил девятки или по-добро, поп-дама от една боя или по-добро, или асо-десятка от една боя или по-добро. При съотношение 1.6 към 1, имаме нужда, грубо казано, от най-малко 30% вероятност за да е печеливш кола ни. И тук стои въпросът коя от онези ръце би била най-добрата в този момент за нас.

Един бърз поглед на PokerStove ни подсказва, че срещу рейндж 99+, АТs+, KQs+, и AJo+:
A2o имаме: 28.05% екуити.
JKo имаме: 30.19% екуити.
89s имаме: 32.35% екуити.

Само един поглед е нужен, за да разберем, че нашето простичко и много логично разбиране за силата на ръцете, което сме имали, не е абсолютната истина. Сега е повече от ясно, че най-силната ръка всъщност ще е най-лошият ни вариант, а най-слабата е с най-силна позиция в ситуацията. И тук естествено е нужно да си зададем въпроса какво предизвиква този странен обрат на събитията.

Въпреки че А2о безспорно 'надвива' ръка като осмица-девятка, тази ръка е много по-лоша срещу болшинството от ръцете в рейнджа на този играч, тъй като много от тях съдържат асак с по-силен кикър, а с ръка като осмица-девятка, на практика много често имаме две „живи" карти. Ситуацията с вале-поп е подобна, тъй като толкова много от комбинациите в рейнджа на противника, съдържат по-силна ръка с поп или вале. Ето защо никоя от 'силните' ръце в този пример не може да надмине постоянната сила на ръка като осмица-девятка във всеки един от възможните варианти.

Слабите покер играчи често се оплакват от лоша загуба след лоша загуба на късен етап в турнири, когато умелите играчи постоянно плащат с ръце като едноцветни конектори още в ол ин ситуации пре-флоп. Това, което слабите играчи така и не могат да разберат е, че обикновено това не е грешка, тъй като те са допуснали стака им да бъде „изяден" от блайндовете до размер, до който те на практика подтикват добрите играчи да започнат да ги плащат с всякякви странни ръце. Уверете се, че добре преценявате екуитито на вашите ръце не само в стерилна среда, но и срещу реалните възможни рейнджове.

Присъедините се към Betfair днес и ще можете да изберете подходящ за вас първоначален бонус! Вашата сметка ще бъде активна само след няколко минути!