неделя, 16 декември 2012 г.

ПОКЕР ПРИКЛЮЧЕНИЯ В САО ПАУЛО

Посетете и моя нов блог за пътувания: NoLimitTravels. Това е най-новият материал, а за повече просто щракнете тук --> NoLimitTravels

--------------------------------------------------------------
Сао Пауло е най-големият град в южното полукълбо и въпреки това остава някак си в страни от най-популярните туристически маршрути и съвсем не е първото нещо, което асоциираме, когато стане дума за Бразилия. И естествено за това си има причина – този мегаполис е толкова огромен, необятен, разхвърлян и хаотичен, че е почти невъзможно да се почувстваш спокойно, ако си просто случайно пребиваващ турист за няколко дена. Реално погледнато, Сао Пауло лесно можеше да бъде пропуснато от маршрута, тъй като горе долу още преди да отида там, знаех какво ще получа – бетонна джунгла, грозна архитектура и тотална липса на архитектурно планиране, хора проснати по тротоарите (като гледах как всички ги подминават все едно са част от пейзажа се зачудих какво става, когато някой падне на улицата и наистина има нужда от помощ), огромни разстояния и съответно сметки за таксита, липса на море и плаж и т.н. Разбира се има и хубави и подредени райони, но и те не можеха да ми компенсират чувството на безпомощност от огромния мащаб на града. Сигурно се свиква, но аз не искам да свиквам с такова нещо.

Казват, че в Сао Пауло били най-добрите ресторанти и имало страхотен нощен живот, но освен ако не поживее поне няколко месеца в града, не виждам как човек може да намери тези места, ако няма местен приятел, който да му ги показва. Но всъщност причината да включим Сао Пауло в нашия маршрут не беше нито кулинарната, нито нощната слава на града, а просто че отдавна исках да опитам бразилската покер сцена. Това, което бях чувал за нея беше повече от обнадеждаващо, а факта, че по това време се провеждаше един от най-големите турнири за годината само подхрани желанието ми да се включа в разпределението на наградите.



Извадихме късмет с апартамента, който си наехме от airbnb – съвсем наскоро реновирано студио, което по нищо не отстъпваше на хотел 4+ звезди, на много приятно място – от балкона можехме да се запознаем с новите тенденции в скейтборда и ролерите, тъй като целодневно площада пред блока беше окупиран от десетки младежи, които правеха невероятни неща на дъски и колела, а вечер баровете под блока се пълнеха с много приятен контингент от арт-хипстери, тъй като на самата уличка имаше около 4-5 театъра.

Още първата вечер реших да отида до мястото, където щеше да се проведе турнира – хотел Holiday Inn – най-малкото за да се запиша – не ми се поемаше риска да се записвам в последния момент за турнир, който се провежда в 20 милионен град и с вход по-малко $1000 и се оказах прав, тъй като в последствие турнира се напълни и имаше около 1500 участника. Като отидох там се оказа, че след малко започва сателит за турнира, така че реших да го пусна. Добра идея, не само защото в крайна сметка се класирах от този сателит, но и защото ми даде представа за обстановката, дилърите и най-вече играчите и техния стил на игра. Например на първата маса, на която седнах никой, ама никой не говореше бъкел английски (да, включително и дилъра) и трябваше набързо да се ориентирам и науча поне цифрите на португалски, което ми помогна след това в мейн ивента. Играчите бяха пълни донкове – лимп колваха постоянно, играеха пасивно и превидимо. Също така на повечето им беше интересно да се забъркват в ръце с мен, след като разбраха че не съм туземец. Въобще маса мечта. Та така си ги наплясках нея вечер и лесно си спечелих място в мейн ивента.

После имаше два дена почивка, в който дадохме шанс на Сао Пауло да ни се хареса, но въпреки че на моменти беше приятно, на този град му липсва нещо, липсва му атмосферата, с която те заразяват готините места като Лондон, Амстердам, Рио та дори и Бангкок.

Турнирът трябваше да започне в 15:00, но започна някъде към 15:20, тъй като разни хора говореха някакви неща на португалски по микрофона с патос, на който би завидял самият Фидел Кастро. Разбира се аз нищо не разбирах, но се чувствах точно като на политически митинг в Южна Америка и на моменти ми се струваше, че от нас покер играчите се очакваше да започнем да скандираме някакви лозунги на португалски, но слава богу дотам не се стигна и в един момент чух спасителните “Shuffle up and deal” и турнирът започна.

Масата ми определено не беше като тази, която описах по-рано, хората играеха малко по-сносно, но разбира се повечето си бяха рибки. Имаше двама, които се открояваха – единия си го набелязох още в началото, когато със сядането на масата си даде телефона на дилъра и започна да позира и да чупи стойки пред чиповете си докато дилъра чинно го снимаше. Явно този турнир беше голямо събитие за човека, което си пролича и когато малко по-късно, когато ръцете му толкова се разтрепериха по време на едно раздаване, че успя да събори част от стака си в пота и настана обърквация, но след като стана ясно че другия се фолдва, нашето момче гордо обърна чифт попове, за да съм сигурен в това, което вече знаех – че той е мега силен в тази ръка. От този нищо не можах да закача, щото се оказа много зашит, но имаше един дядка, който играеше като ухапан от бясно куче и към трето ниво направо ми подари около 13-14к (начален стак 25000) и си тръгна.

Други особености на играта бяха, че потовете обикновено бяха с 3 или 4 човека пост флоп, на 3бет почти никой не се хвърляше (освен мен понякога), средната възраст на масата беше над 40, което в Европа много рядко се случва в днешни дни и други подобни факти. Аз си направих съответните настройки на играта, за да играя оптимално в подобна обстановка и резултата беше налице – въпреки, че играх без никакви силни ръце цял ден (10 нива по един час), успях да завърша деня с над средния стак или около 70 блинда.

Тук трябва да кажа, че структурата на турнира просто беше перфектна – в днешно време рядко може да се намери турнир с под $1000 вход и такава дълбока структура (имаше ниво 250/500, което винаги е гаранция за дълбочина на турнира). Многото часове игра в случая се оправдават от многото участници и съответно големия награден фонд, който се получи – първо място беше около $240 000. В комбинация многото слаби играчи, които видях по масите, тези турнири могат да се превърнат в доста доходоносно занимание, ако забравим факта че се провеждат на не знам си колко хиляди километра от България.

Втория ден започнах много навито – турнирът навлизаше в интересната си част, а аз имах стак, с който мога да играя и да опитвам най-различни неща. За съжаление обаче, бразилските покер богове бяха решили друго – брутален куулер бутон на блинд за по 70 блинда, аз с КК, другия с АА и бях вън от турнира още преди сервитьорката да ми е донесла първото кафе за деня.

Като цяло обаче останах с много позитивни впечатления от моето бразилско покер приключение. Не само заради това, че през повечето време чувствах, че играя добре срещу по-слаби противници, но и защото цялата атмосфера беше доста приятна. Бразилците са приятелски настроени и емоционални хора и тези две неща се усещаха през цялото време. Не усетих и тази позната от Гърция, Италия, а и от България солидарност срещу чужденеца (в случая аз) – хората си играеха играта и се забавляваха.

Ще се върна ли в Бразилия да играя покер – о, ДА!

Share this:

петък, 9 ноември 2012 г.

КЪДЕ, КОГА И ЗАЩО СЪМ БРОДИЛ ПО СВЕТА

Вече е факт моя нов блог за пътувания: NoLimitTravels. Това е най-новият материал, а за повече просто щракнете тук --> NoLimitTravels

----------------------------------------------------
Вчера се замислих в колко държави съм бил досега и реших да съставя списък. Така или иначе очаквам той драстично да се увеличи в следващите няколко месеца, така че е добре да имам основата от сега, за да не забравя нещо. А и все пак трябва да знам, колко ми остава докато мога да вляза в клуба на хората посетили поне 100 държави (това не е шега – има такъв клуб)

Тъй като ми се видя скучно само да наредя една под друга държавите с номерца, реших да напрегна паметта си и да си спомня години и малки детайли от своите пътешествия. Ето какво се получи:

1. Украйна (1988) – всъщност тогава беше СССР, беше ми първо излизане от България и попаднах в нещо като съветски пионерски лагер някъде до Одеса. Пътувахме с влак много дълго. През 2010 пак ходих там, но вече за покер турнир.

2. Австия (1994) – автобусна екскурзия от училище в 11-ти клас – беше весело, шумно и алкохолно, с една дума супер! След това съм ходил до Виена доста пъти през годините, тъй като един от най-гостоприемните хора на света – моя приятел Вампа – живее там.

3. Холандия (1998) – Жан-Виденовите зими, хипер-инфлационните процеси и други подобни явления на прехода не ми позволиха да пътувам кой знае колко за известен период от време, но през лятото на ’98 ми попадна една обява за студентска конференция в Холандия и веднага измислих начин как да стигна дотам. А в Холандия няма как да ти е скучно, особено пък на студентска конференция (разбирай 24 часов купон). Прехода с рейса беше кошмарен обаче – към 50 часа, тъй като имаше война в Югославия. След това съм ходил няколко пъти още по различни поводи (2004) (2005)

4. Англия (1999-2005) – след посещението си в братска Холандия разбрах, че не ми се кисне повече в БГ и реших, че искам да живея в Лондон. Разбира се знаех много за този град, но всъщност когато заживях там се влюбих в него. Бях го опознал доста добре и си го имам за втори роден град – всеки път като ходя там ми е доста яко. Лондон промени живота ми изцяло, мисля си към добро, а и нали там се научих да играя покер

Англия и в частност Лондон, ми бяха толкова интересни и достатъчни, че няколко години си стоях само там, с изключение на честите ми връщания до БГ и едно “напушено” ходене до Амстердам. През 2004 обаче имаше Европейско по футбол в Португалия и реших да си купя кола специално за повода и да направим “роуд трип” от Лондон до Португалия и после до България. По този начин посетих следните държави:

5. Франция (2004) (2012)

6. Испания (2004) (2009 – ЕМОП Барселона) (2011 – Betfair Live Costa Brava) (2012 – EPT Barcelona)

7. Португалия (2004) – преследвахме “лъвовете” в Лисабон, Брага и Порто

8. Монако (2004) (2012)

9. Италия (2004) (2009 – Рим и Сардиния) (2012 EPT San Remo)

10. Словения (2004) (2010 – Eureka Nova Gorica)

11. Хърватска (2004) (2005)

12. Сърбия (2004) (2005)

Разбира се в някои от тях прекарах смешно малко време, но пък в повечето след това така или иначе се върнах няколко пъти, най-вече за различни покер турнири. След края на лятото реших да се върна с колата до Лондон и това доведе до поредния роуд трип. Тук ще включа само държавите, които ги няма по-горе:

13. Унгария (2004) (2006-2011) – по едно време прекарвах в Унгария на практика 1/3 от времето си, тъй като Анна живееше там. Будапеща е прекрасен град, а музикалния фестивал Sziget е само една от причините за чудни спомени.

14. Словакия (2004)

15. Чехия (2004) (2005) (2010 и 2012 – Betfair Live) – Прага също ми е един от любимите градове.

16. Германия (2004) (2005)

17. Белгия (2004) (2005) – внимавайте, защото няма бензиностанции на магистралите и на мен ми свърши бензина

18. Куба (2005) – с един приятел от Лондон решихме да се спасим от зимата и след 10 часа полет попаднахме в рая. Комунизъм с тропически вкус – заслужава си да се види. Кубинците са готини хора.

19. Норвегия (2005) – на гости на приятел

20. Индонезия (2006) – почти същата схема както с Куба (бягане от зимата), само дето този път приятеля с когото бях, щеше да се жени за индонезийка и трябваше да поиска ръката и от родителите (така повелявала традицията). Бали ми хареса много, Джакарта умерено, но беше веселба навсякъде.

21. Исландия (2006) – същия приятел реши да си направи ергенското парти в Рейкявик, за което му благодаря много – не виждам как иначе щеше да ми хрумне да отида там. Помня че пейзажите бяха като от луната. Сега чакам някой да си направи ергенското в Гренландия

22. Румъния (2006) – и още няколко пъти след това. Нищо за отбелязване освен че в Букурещ е лесно да се загубиш с колата.

23. Турция (2006) – Истанбул е вълшебен град особено ако си в подходящата компания.

Тук някъде започнах да пътувам и по покер турнири в чужбина, но главно в Европа, където така или иначе вече бях ходил. Все пак обаче имаше някои попадения:

24. САЩ (2007) (2010) (2012) – брат ми живееше в Ню Йорк и му отидохме на гости в началото на 2007. Помня, че беше минус 20 и пак много ми хареса там. След това се класирах за световното по покер и ходих пак през лятото този път във Вегас. През 2010 и 2012 пак във Вегас за Световните Серии по Покер – харесва ми там, но ако не беше покера надали щеше да ми се ходи повече от веднъж.

25. Филипините (2007) – един следобед както си цъках покер на компютъра, най-ненадейно се класирах за някакъв турнир във Филипините. Ето затова обичам онлайн покера Беше скандално, защото пътувах 2 дена в едната посока, а отпаднах на третия час от турнира

26. Тайланд (2008/2009) (2010/2011) – отново бягство от зимата, този път с любимия човек. След две години пък ходихме за цели 4 месеца и то вече бяхме тримата с малката Аглая, която даже проходи там. Тайланд е рай!

27. Русия (2010-2012) – все пак жена ми е от там Сега се сещам, че и дъщеря ми е русначе

28. Естония (2010) – Betfair Live Tallinn – станах втори в този турнир – помня че беше важно, защото бях в тежък даунсуинг.

29. Финландия (2010) – с ферибота от Естония си хванахме полета от Хелзинки

30. Гърция (2011) – с ужас установих, че не съм ходил в южната съседка и през 2011 ходих цели три пъти за различни покер турнири

31. Макао (2011) – в Тайланд няма казина, а Макао е само на 2 часа със самолета. Нямаше как да пропусна…

32. България – все пак да не забравяме за “мила родино”!

Ами това е моя списък – дано не забравям нещо, но така или иначе има още мно-о-о-ого за ходене. Цели континенти има не посетени!

А вие имате ли подобен списък? А ще го споделите ли с нас?

петък, 26 октомври 2012 г.

Голямото пътуване

А то наистина ще е голямо... и дълго... и околосветско...

Ако ме попитате какво работя, ще ви отговоря - играя покер професионално. Ако ви интересува какво е хобито ми, ще се замисля и ще ви кажа - да пътувам. А ако искате да знаете какво смятам да правя през следващите 5-6 месеца, ще задоволя и това ваше любопитство - ще се опитам да преплета работата и хобито си в едно околосветско покер пътешествие!

Аз обичам да пътувам. Обичам да пътувам в България, в Европа и до други континенти. Несъмнено един от големите бонуси на работата ми е, че ми дава доста възможности за това и списъкът от места, където съм ходил все повече се увеличава. Но интересните места по света са толкова много, че този мой списък си е направо мизерен. И лека полека започна да се заформя една идея - защо да не направим едно околосветско пътешествие!

Разбира се само по себе си пътуването ще е достатъчно интересно, но мога ли да пропусна да опитам как е покер сцената на местата, където ще ходим. Разбира се, че това няма как да стане! Планирането на маршрута и датите са синхронизирани с поне два големи покер турнира (BSOP в Бразилия и Aussie Millions в далечна Австралия), като разбира се целта ми ще е да поиграя поне малко покер на живо в почти всяка държава, която посещавам (може би без Тайланд, където няма казина).

Ето и маршрута, по който ще се движим ако всичко върви по план:

1. Варна(БГ)
2. София(БГ)
3. Мадрид(Испания)
4. Рио де Жанейро(Браз)
5. Сау Пауло(Браз)
6. Буенос Айрес(Арж)
7. Сантиаго (Чили)
8. Сидни (Австр)
9. Мелбърн (Австр)
10. Оукланд (Нова Зеландия)
11. Сингапур
12. Бангкок (Тайланд)
13. Пукет (Тайланд)
14. Хонг Конг
15. Макао
16. Лондон
17. София
18. Варна

Всичко това трябва да започне втората половина на Ноември и да завърши към средата на Април. Да се планира едно такова чудо не е никак лесна задача и в момента тече трескаво проучване и организация. Надявам се, че предстоят интересни неща, както свързани с покера така и със самото пътуване, които смятам да споделя тук и на специално създаден за целта блог, за който ще напиша, когато стане реалност.



неделя, 12 август 2012 г.

SCOOP Main Event - шампионска титла!

Нещата вървяха в правилната посока и съвсем естествено, когато дойде време за SCOOP сериите в PokerStars бях доста надъхан да изиграя поне 10-15 турнира и си направих програма за това. Успях да кешна в няколко от тях, но без нищо значимо. Остана само SCOOP Main Event-a, който си беше сериозен турнир, с голям за интернет стандартите вход ($1050) и много дълбока структура.

Може би повечето от вас, които четат този блог знаят какво се случи – след 2 дена и около 20 часа игрово време, успях да спечеля турнира и с това $560 000 плюс часовник MOVADO за спомен от това наистина невероятно постижение!!! Използвам думата невероятно в смисъл, че винаги когато съм си мислил, кой онлайн турнир наистина искам да спечеля, мечтите ми са се простирали най-много до победа в Sunday Million, но никога даже не ми е и минавала мисълта, че ще спечеля един от двата най-големи онлайн турнира (с изключение на high-roller турнирите) за годината.

Няма да ви разказвам ръце от турнира, тъй като това вече беше отдавна, а и на който му е интересно може да гледа предаването в Donk Studio, което направихме с колегата BEKOBEH тук и тук.
Също така в лобито на PokerStars дълго се въртеше запис на финалната маса с открити карти, който си направих труда да запиша за личния си архив. Ето линкове и към това - тук, тук и тук.

По-интересно е как се чувствах по време и след това което се случи. Изненадах се от самия себе си колко спокойно изиграх турнира особено през втория ден, когато се решаваше всичко. Понякога съм си мислил и подготвял психологически за момента, когато ще играя за наистина големи пари и съм се чудил дали няма да се окаже, че емоциите могат да ми дойдат малко в повече и това да доведе до грешки от моя страна. Оказа се, че когато дойде момента, бях спокоен и играх много концентрирано и без емоции. Парите, които се разиграваха на финалната маса наистина бяха големи и факта, че не направихме сделка трябваше да увеличи напрежението, но всъщност това само ме амбицира повече. Хедс ап мача за титлата продължи над 80 минути и там наистина дадох най-доброто от себе си, тъй като опонента ми водеше много по чипове в началото, а и беше доста добър играч, но аз си следвах методично стратегията да играя „small ball” и да се опитам да укротя мега агресията му от по-рано и това проработи успешно. Освен това и майката природа се опита да се намеси, като разлюля България със страховито заметресение точно по време на хедс ап мача, но слава богу всичко приключи благополучно.

След турнира естествено радостта беше голяма, събудихме съседите с викове, пихме шампанско няколко дена, спях само по няколко часа, тъй като телефона ми не спираше да звъни. Наистина ме трогна голямата подкрепа на цялото българско покер общество – много хора са следили пряко всяка ръка от последния ден на турнира, изказваха подкрепата си и ме поздравяваха и радваха с мен след това, за което мога само да кажа едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ и да се надявам заедно с тях, че и техния голям пробив е някъде наблизо. Защото това, което винаги съм знаел и окончателно се убедих след този турнир е, че най-важното е да си в играта, да не позволяваш на вариацията, тилта и емоциите да те извадят от нея и рано или късно твоят момент идва. Ако дойде прекалено рано, може даже да не разбереш какво ти се е случило, но ако успееш да се задържиш в този труден бизнес достатъчно дълго, големия пробив ще дойде и тогава удовлетворението е наистина огромно. Ок, стана малко по-поучително и сантиментално отколкото ми се искаше, но надявам се разбрахте какво исках да кажа.

Естествено, след турнира трябваше бързо да променя плановете си за близките месеци – най-вече това, че почти се бях отказал да ходя на WSOP във Вегас, а ето че сега вече нямаше какво да ме спре. Преди това трябваше само да изиграя двата големи турнира на българска земя – ЕМОП – Слънчев Бряг и Еурека – Златни Пясъци. На ЕМОП-а нещо не ми се получи, но затова пък в същия уикенд успях да спечеля още един онлайн турнир – неделния 100к гарантиран в Betfair и вече ми беше ясно, че съм в серия.

Турнира Еурека в казино Интернационал на Златните си го чаках с подчертан интерес доста отдавна, тъй като това се очертаваше да е най-голямото покер събитие за годината в България. Освен това винаги ми е супер приятно когато има голям турнир в Интера – не само защото съм на собствен терен, но и много от вас ще се съгласят, че това си е най-доброто казино в България за покер – обстановка, организация, дилъри, та дори и храна и напитки – всичко е на ниво. Та така, в приповдигнато настроение от скорошните успехи и приятния покер „панаир”, който се заформяше, като на шега достигнах финалната маса и малко не ми достигна да грабна първа купа от турнир на живо, която все още доста ми липсва, като завърших на 4-то място. Все пак се раздвам, че купата остана в България, а победата на Зографа е още едно потвърждение за това, за което говорих малко по-горе – след дълги години игра, неговия голям момент дойде.

Няколко денa почивка и дойде време за... Vegas, baby! Нали знаете, че каквото се случва във Вегас, остава във Вегас, но това правило взе да се изтърква вече, така че може би ще го наруша в някой следващ блог.

И за финал едно клипче, което bTV, бяха така любезни да заснемат, след моята победа:

http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/2091891580-Dobrata_raka_v_pokera.html

събота, 11 август 2012 г.

Ретроспекция на един дълъг даунсуинг

Да, да, да, знам! От почти година не съм писал в блога си. Но честно да ви кажа въобще не ми беше до писане. На няколко пъти си казвах – днес или утре ще напиша нещо, даже сядах пред компютъра, но след 10-15 минути опити да почна от някъде просто се отказвах. Всичко ми се струваше банално и вече казано, а и нещата около покера никак не вървяха в правилната посока. А да ви разказвам как са ме пребили от бой на покер масите в продължение на месеци след ужасни бад биитове – ъ-ъ-ъ-ъ – ами май не ми е интересно това.

Все пак ако трябва да обобщя вече отдавна изминалата 2011 година, трябва да призная, че това беше най-лошата година в кариерата ми като покер играч. Нищо не се получаваше така както ми се искаше, нито в турнирите, нито на кеш масите, нито онлайн, нито на живо и съответно финансовия резултат беше също плачевен – записах първата си година на загуба. В психологическо, а и в чисто битово отношение това си беше доста тежък удар – представете си да работите цяла година от 5 до 7 дена на седмица, от 6 до 14 часа на ден и накрая не само да не получите възнаграждение за труда си, но и да трябва да платите от джоба си не малка сума пари за това. Уау! Написано така и на мен ми звучи гадничко.

Все пак докато всичко това се случваше, нещата не изглеждаха чак толкова трагично. Първо, че лошите периоди се редуваха с добри и успявах да поема глътка въздух от време на време и второ, имах една чудесна 2010 година зад гърба си, която ми даваше не само финансовата възможност да продължа да играя, но и вътрешната увереност, че играя правилно и рано или късно нещата ще си дойдат на мястото. Освен това в моменти като тези разбирам, колко е важно човек да се кефи на това, с което се занимава, защото иначе най-верояно щях да се откажа някъде по пътя. Но така или иначе годината свърши без да се случи нищо значимо (виж и коментарите към блога за по-подробна информация за причините).

През новата година реших да опитам да играя още повече и през Януари записах огромен обем ръце на кеш масите, като се надявах по този начин да убия вариацията с обем, но и това не проработи – записах един от най-лошите си месеци във финансово отношение. Тук вече знаех, че трябва да променя нещо, защото усещах, че и не играя по най-добрия начин, а и започнах да се съмнявам повече от колкото трябва в решенията си. Взех си почивка няколко дена и помислих каква е най-правилната стъпка. Решението беше – спирам кеша за неопределено време и се връщам към това, което знам че правя най-добре – а именно да играя турнири.

Започнах здрав грайнд на турнирите в PokerStars и Betfair, като в неделя включвах в микса и големите турнири по другите сайтове и резултатите не закъсняха – записах няколко много добри класирания в основните ежедневни турнири и в двата сайта, което не само беше добре в цифрово изражение, но чисто психологически ми върна увереността че мога да печеля. Това пък се отрази положително на играта ми, тъй като започнах да вярвам повече на риидовете и преценките си, даже и в случаите, когато в крайна сметка губех.

Нещата вървяха в правилната посока и съвсем естествено, когато дойде време за SCOOP сериите в PokerStars бях доста надъхан да изиграя поне 10-15 турнира и си направих програма за това. Успях да кешна в няколко от тях, но без нищо значимо. Остана само SCOOP Main Event-a, който си беше сериозен турнир, с голям за интернет стандартите вход ($1050) и много дълбока структура. Но за това в следващия блог...

сряда, 28 март 2012 г.

Екшън за Pravets Poker Masters 3

Продавам екшън за Pravets Poker Masters 3. Турнира е с вход 2200 лева, което е равно на 1125 евро + марк ъп 11% = 1250.

5% = 62,5 евро = 84 USD
10% = 125 евро = 168 USD

Смятам да играя в петък в ден 1Б.

Ако се интересувате пишете в коментарите колко % искате.

Благодаря!

неделя, 29 януари 2012 г.

Видео - кеш игра на 100NL в Betfair - 1 и 2 част

От блога на Betfair на бългаски език.

Ето 2 видеота, които записах специално за блога на Betfair на български език. Там може да намерите още доста интересни материали и статии, за начинаещи.

Това са първите 2 видеота от общо 6 от една и съща сесия. Тези дни ще публикувам и останалите части.

За най-добро качество на картината, гледайте в HD формат, 720p.





събота, 28 януари 2012 г.

Ръгби, Топ 14 (Франция)

Убеден съм, че един от най-добрите начини да печелим от залагания е да използваме определени букмейкъри като типстъри.
Какво имам предвид?
Днес Ladbrokes предлагат странни линии за няколко ръгби мача. Хендикапите им са с 3-4 точки по-различни от тези на масата други букмейкъри, влизат в среди и арбитражи. Това се е случвало и друг път; особеното днес е че лимитите им са 100 пъти по-високи именно от тази страна на хендикапа, която влиза в арбитраж. Сякаш те канят да заложиш там.
Примери: Кардиф +14 @ 1.91 срещу Глостър в Ладброукс, докато при другите букита хендикапа беше 10-11 точки. Към края на мача Глостър води с 40-3!
Уоспс -1 @ 1.91 срещу Екзитър в Ладброукс, а масовият хендикап беше 4-5 точки. Екзитър водят 30-16 към края на мача!
Очевидно хората в Ладброукс са били добре информирани за състоянието на отборите преди тези мачове...

Имаме подобна ситуация преди мача Бордо - Клермон от френското първенство. Ладброукс приемат високи залози на Клермон -1 @ 1.91, а на Бордо +1 се приемат нищожни суми. При други букмейкъри имаме Бордо +4 точки, а лимитите са нормални.

Идеята ми е да повярваме на експертните познания на хората от Ладброукс и да заложим на Бордо +4 (реално = +3.5) @ 1.91 и на Бордо @ 2.625 да спечелят мача. Betvictor.com и Willhill.com предлагат такива линии.

вторник, 27 декември 2011 г.

Малко, но сладко :)



Първият ми залог на хеттрик ever, направен толкова скоро преди началото на мача, че дори нямах време да сравня коефиценти при другите букита. Obsessive-compulsive behaviour :) Много рядко си го позволявам, но се получи добре :)

събота, 19 ноември 2011 г.

Ръгби Лига, 4 нации, Англия - Австралия

Не харесвам ръгби лийг, но признавам че е доста интересен за залагане спорт.
Особеното при него е, че заради системата на точкуване разликата в крайния резултат е четно число в около 90% от мачовете.

Предложението ми за финала на турнира на Четирите нации е победа на Австралия над Англия с 16-20 точки разлика на коефицент 7. Предлага се от Bet365, Sportingbet и други букмейкъри.

Хендикапът за този мач е 12.5 точки за Австралия, а резултатите в ръгби лига рядко дават големи отклонения. Двата отбора вече играха в този турнир и Австралия победи с 16 точки разлика. В предишното издание на турнира разликата беше 20 точки в полза на Кенгурата.

С предложения залог покриваме 3 от най-вероятните изходи от мача (16, 18 или 20 точки в полза на Австралия) на доста висок коефицент. За сравнение, ако заложим на интервала 11-15 точки, ще сме покрили само 2 от вероятните изходи (12 и 14 точки), а коефицентът е по-нисък - 6.5.

Друг начин да покажем валюто в този коефицент: Ако вземем Австралия да победи с точно 14 точки @ 15 (Betfred) и Австралия с 16-20 @ 7, това ще ни даде коефицент 4.77 за 14-20 точки разлика. Betfair предлагат победа на Австралия с 13 или повече точки на много по-ниския коефицент 2.1. Да, наистина, ако Австралия победи с повече от 20 ще загубим @ 4.77, а в Бетфеър бихме спечелили @ 2.1, но такъв изход ми се струва много малко вероятен. Убедителната победа на Англия над Нова Зеландия (от позицията на лек ъндърдог)говори, че отборът е във форма, а и са домакини на мача.

И така:
Австралия с 16-20 точки разлика над Англия @ 7 (Bet365, Sportingbet, Ladbrokes)