Дойде време за Лондон. Както винаги Betfair се бяха постарали да се погрижат добре за играчите си и преди турнира бяха организирали закуско-обяд в един бар на 20 метра от казиното, което се намира в едно от най-туристическите места на Лондон, а именно Лестър Скуеър. Видях няколко познати лица, но нямаше много време за приказки, тъй като турнирът започваше след малко.На моята маса имаше едно познато лице – Joe Beever, английски про, един от основателите на Hendon Mob. Играта започна при блайндове 25/25, начален стак 3000 и един час нива. Аз бързо смених първоначалната си тактика да играя супер тайт, тъй като масата беше доста пасивна, а и ми влизаха игрални карти, на които най-често флопа не помагаше, но след един или два с-бета успявах да ги спечеля.
Създадох си бързо имидж на най-активния и най-агресивния на масата, а общо взето хората не бяха много склони да се заиграват в големи потове. Тогава се случи следната ръка – при блайндове 25/25, в лимпнат пот и четерима човека в ръката аз чекнах от големия блайнд с А6. Флопа падна А 6 4 с две от една боя и аз заложих 75. Само Beever плати. Търна бе 2 незапълваща флаша и аз заложих 150, при което получих рейз до 350, който реших да платя. На ривъра пристигна чудесно А, което запълни евентуален флаш и аз заложих около 550 в около 900 пот. След кратък размисъл, Beever рейзна до 1300, но след минута той трябваше да вземе решение за турнирния си живот, тъй като естествено аз влязох ол ин. След дълъг размисъл, промърмори нещо от сорта, че никога не хвърлял фул хаус, но все пак фолдна. Ако наистина е имал фул – nice fold.
Продължих с активната игра, но след края на второ ниво завърших с около 4500 чипа, тъй като загубих доста в една ръка, където ми се наложи да фолдна КК на ривъра. След това ме преместиха на друга маса. Там не получавах никакви игрални карти, което от една страна беше добре, тъй като ми даде време да разуча противниците без да се замесвам много много.
Към края на четвърто ниво, при блайндове 75/150 се случи следната ръка – от средна позиция аз рейзнах с АJ до 375 и един противник тип «колинг стейшън» плати с позиция. Играчът на малкия блайнд влезе ол ин за 3200. Сега… по принцип в тази фаза на турнира и с тези стакове тук сме фолд (аз съм с около 4900 преди ръката). От друга страна обаче, съм сложил противника в определен профил, а именно – агрессивен онлайн играч, който се старае да печели ръцете без шоудаун, видях го да прави няколко агресивни отигравания със слаби карти, при първото от което му провървя, но после загуби голяма част от стака си в друга подобна ръка и от половин час се беше кротнал и явно чакаше удобен момент да направи някаква каскада. Плюс това вътрешното ми чувство крещеше с пълен глас «Това е скуииииииз!». За човека зад мен бях 99% сигурен , че ще фолдне ако аз вляза ол ин. Долу имаше 4100 аз трябваше да платя около 2800. Освен това според мен в този турнир трябва да се поемат малко повече рисковее. Реших да следвам инстикта си и влязох ол ин. Третият играч се фолдна и когато погледнах физиономията на момчето с ол ин-а, знаех че го водя много. И така, в ръцете на дилъра беше да реши дали моите АJ наистина са по-големи от К9 на противника. Борда се нареди Q T 4 7 J и ето, че пребледнелия ми опонент доволно възвърна руменината на бузите си, а аз се опитвах да съм истинско про и да не давам израз на чувствата си. Малко след това бутнах и останалите около 1600 чипа отново с АJ, но чифта шестици на моя опонент си беше по-силната ръка и закономерно победи.
Отидох да пия една бира на бара, изядох един стейк, помотах се още малко из казиното, после се сетих, че съм в Лондон и че града ме чака да изляза от тази лъскава, но тъмна дупка наречена казино. След малко бях на улицата и атмосферата на Лондон така ме завладя, че неща като WSOPE, покер, шест аута на ривъра и тем подобни вече не ме интересуваха.
