неделя, 30 януари 2011 г.

Кеш игри в Макао

След неубедителния старт на играта ми в Макао, последваха няколко много по-интересни сесии. Както казах бях решил повече да не сядам на ниските нива, защото играта там е доста тъпа и няма място за никакво въображение, особено ако не ти влизат карти.

В четвъртък реших да опитам играта във Venetian. Имаше 2-3 маси 10/25 ХК$ (US$ 1.30/3.20) и една маса 25/50 (US$ 3.20/6.40). Въпреки, че на голямата маса имаше повече европейци, отколкото азиатци реших да пробвам играта. На масата имаше три американчета, типични идиотчета, които дрънкаха глупости през цялото време, очевидно се мислиха за много добри, правиха сайд бетове на какъв флоп ще се отвори и играеха глупавата игра, че който спечели с 72 другите му дават пари. В същото време правиха hero fold-ове на ривъра, очевидно без желание да се стакват лесно. Избрах няколко добри момента и на два пъти влязох ол ин във вече големи потове и след инста фолдове от тяхна страна си удвоих стака след около час игра.

След малко децата отидоха на дискотека, а масата се напълни само с азиатци. Започна много интересна динамична игра, като имаше двама тотални колинг стейшъни и няколко добри играча. Тъй като бързо профилирах кой какъв е, се опитвах да изолирам стейшъните и да играя пост флоп с тях. А добрите, всъщност не бяха чак толкова добри, защото играеха доста праволинейно и ми беше доста лесно да знам къде съм в ръката през цялото време. За съжаление не можех да спечеля две големи ръце поред и да вдигна много стака си. Имах една огромна ръка, която загубих с К хай флаш, срещу нътс флаш, но въпреки всичко към 9 сутринта чудото се случи и спечелих две поредни ръце и преключих с два бай ин-а печалба.

На следващата вечер пак отидох във Venetian. Този път масата беше малко по-трудна тъй като нямаше очевидни риби, но както казах регюларите играят доста праволинейно и с агресивна игра успях да дръпна доста напред. По късно дойдоха и малко по-слаби играчи и отново към 9 сутринта си тръгнах с 4 бай ин профит.

Снощи (събота) реших да опитам едно ново казино - StarWorld. Доста добър покер рум, супер обслужване, много красиви момичета от персонала наоколо, въобще най-приятната атмосфера от четирите казина, които посетих досега. Масата, на която седнах доста ми хареса и въпреки тоталната липса на игрални карти успях бързо да вдигна стака си от 6000 ХК$ на около 16000, главно като поставях противниците с по-дълбоки стакове пред трудни решения за всичките им чипове. После обаче агресивния имидж, който си изградих, започна да работи против мен и загубих няколко средно големи ръце. След това флопнах два най-високи чифта и влязохме ол ин, но противника имаше стрейт. Минах на червено и оттам нещата отидоха на зле, тъй като картите през цялото време бяха против мен. В крайна сметка завърших с малко над бай ин и половина загуба.

Въпреки това баланса дотук е положителен, а най-хубавото е че съм доволен от играта си като цяло, тъй като през всичките тези дни като цяло, тъй като успявам добре да профилирам играчите и да избирам правилните стратегии срещу тях, въпреки тоталната суша на карти, която ме гони през цялото време тук.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Труден старт

След два дена игра в Макао равносметката не е много добра. Играта е доста тегава, с много регюларс, които играят доста праволинейно, но стабилно и за да им се вземат някакви пари трябва да ни влизат карти и да правим силни ръце с тях, а това не се случваше през двете сесии, които направих. Все пак надеждата е, че от днес за уикенда ще започнат да идват туристите и играта ще оживее малко.

Първата вечер играх в казиното на Wynn. Имаше игра на различни лимити, като най-ниското беше 10/25 HK$ (Хонг Конг долара), което се равнява на US$ 1.30/3.20 - доста нисичко, но бях малко изморен и реших като за начало да пробвам играта там. Следващото ниво е 25/50 т.е. $ 3.20/6.40, което е горе долу където ми се струва, че ще се чувствам най-добре, въпреки че е малко над банкрола, с който съм дошъл тук. Така или иначе седнах да играя на малката игра, но беше доста тъпо. Първо не ми идваха никакви карти, второ и да ми идваха не се конектвах с флопа и трето хората играеха адски пасивно и не можеше да се извлече никакво валю. Опитах да разюздам масата по едно време, като почнах да рейзвам и рирейзвам почти всяка ръка, но и това не проработи добре щото китайците бяха дисциплинирани като нa военна манифестация и играеха само като имаха силна ръка. След това опитах друга тактика - тъй като общо взето беше трудно да се изгонят всички хора на флопа или на търна, но никой не плащаше на ривъра освен ако нямаше поне два чифта, реших да се опитвам да крада ръце на ривъра, разбира се в подходящи моменти. Това за момент изглеждаше като печеливш план и мина 1-2 пъти, но след това имах и 1-2 неуспешни опита и в крайна сметка приключих вечерта със загуба около бай ин и половина. Все пак си мисля че сесията беше полезна, тъй като се ориентирах какво върви и какво не в тази игра.

На следващия ден се записах на един турнир - диип стак в Grand Lisboa Casino. Входа беше 1000 ХК$ (US$ 130), където успях да отпадна още първата (да, 1вата) ръка с фул хаус срещу по голям фул. Исках да се пусна на 25/50 кеш, но за моя изненада нямаше игра и трябваше да седна пак на 10/25. Нещата от предната вечер продължиха по същия начин. Просто нямах карти и не правих никакви силни ръце, а в тази игра са нужни карти за да се спечели нещо. Изгубих един голям флип и в крайна сметка приключих пак с загуба малко над 1 бай ин.

Общо взето нищо трагично, тъй като ако се бях поддал на тилта от тоталната липса на карти и екшън, можеше да направя доста глупости и резултатите да са много по-лоши. Направих няколко много добри фолда и 1-2 добри кола на ривъра, когато се опитваха да ме блъфират, но губех доста пари в потове, в които не се конектвах с флопа.

Днес обаче нямам никакво намерение да сядам пак на ниските нива - мисля че на 25/50 играта ще е много по-различна и ще ми пасне по-добре.

Иначе градът много ме кефи като цяло, но за това в отделен постинг...

Varnatrader

понеделник, 24 януари 2011 г.

Време е за... Макао!!!

Стига лежане по плажовете, стига тайландски масажи, достатъчно и от лобстърите, скаридите и мидите - време е за работа, време е за Макао - една от най-интересните хазартни дестинации, която досега ми убягваше. Надявам се още утре да видя със собствените си очи, какво представляват казина, по-големи от тези във Вегас, пълни с ухапани от комара китайци.

Макао е на по-малко от 3 часа полет от Бангкок и щеше да е грехота да пропусна да отскоча до там и да премеря сили с братята китайци около покер масите. Винаги опасни противници, но известни с това, че често правят големи грешки - това е с едно изречение представата ми за азиатските играчи като цяло и ще ми бъде много интересно дали тя ще съвпадне с действителността в Макао. Очаквам интересна, вариационна игра и затова смятам да наблегна на кеша, за да мога по-спокойно да се стаквам и по-бързо да намеря оптималния стил за играта там. Ще стоя там около седмица така че предполагам ще се намери и време за 1-2 турнира, ако има интересни и с достатъчно висок вход.

Очакванията и надеждите са едно, но какво точно ще се случи - това е съвсем отделен въпрос. Ако ви е интересно - просто следете блога - ще се опитвам да пускам ъпдейти възможно най-често.

Пожелавам си късмет! :)


вторник, 4 януари 2011 г.

Paradise покер

Не, не става дума за популярния покер сайт, в който играят доста българи. По-скоро говоря за покер в рая или поне това, което е традционната представа за райско кътче – тропически остров, къща на брега на океана, плажове с кокосови палми и хамаци между тях и вечно лято. Вече близо месец се опитвам да живея и да играя покер при такива условия и трябва да призная, че никак не е лошо. Но как стигнах дотук – остров Ко Самуи, в Тайланд.

В основата стои идеята, че покера е една от малкото работи, която не ни вързва да стоим на едно място и да работим само оттам. Това е едно от най-големите предимства на този модерен бизнес модел и според мен е доста глупаво да не се възползваме от тази опция. Така че за пристрастен към пътуванията човек като мен, нямаше съмнение, че един ден ще се стигне и до това – да успея да избягам от зимата във Варна, без това да наруши особено работния ми цикъл. Разбира се в течение на времето пробвах всякакви вариации на тема „Игра на покер извън къщи” – в кварталното кафе, на плажа във Варна, на планина, на летището, в хотела докато съм на някой турнир на живо, а на два пъти даже ми се е налагало да играя докато шофирам.

И така, с този опит зад гърба си реших да направя следващата крачка, а именно да поживея за няколко месеца на друг континент. Избора на сезон беше очевиден – почти никой не обича зимата, особено когато нещата излизат извън контрол и почти всички летища в Европа затварят, така че даже и да ти хрумне идеята да пътуваш някъде, мисълта да си стоиш в къщи, на топло, до акумулиращата печка започва да звучи като най-якото нещо на света. Изборът на място също не ме затрудни много – Тайланд влезе в списъка ми от любими дестинации преди две години, когато за първи път посетих кралството. Невероятна природа, разнообразен животински и растителен свят, хубава храна, плажове, масажи, вечно усмихнатите и доброжелателни хора – какво повече му трябва на човек за да се чувства добре и даже да му се прииска да заживее на такова място.

Колкото до покера – резултатите от този експеримент засега са повече от задоволителни – откакто съм тук вече записах една финална маса на голям неделен турнир и още няколко влизания в парите. От кеш игрите също съм доста доволен и резултатите ми дотук са даже по-добри от очакваното. Отдавам това най-вече на по-кратките сесии, които правя тук (все пак съм и на почивка така че съм оставил на заден план 8-10 часовите маратони, в които понякога умората и тилта вземат връх), както и на факта че поради часовата разлика се включвам във времена, в които е доста изгодно да се играе – например в периода 4-9 сутринта българско време, когато според мен на масите се навъртат всякакви тилтнати или пияни типове, които след като нанесат няколко неизбежни бад биит-а на мен или на някой от другите регюлари, в крайна сметка си връщат всичко + лихвите, а самите регюлари понякога в това време на ноща, се превръщат в най-големите риби, поради тилт или умора. За разлика от тях, аз съм се събудил преди малко след осем часов сън и мозъкът ми работи на пълни обороти.

Часовата разлика, обаче, е проблем, когато стане дума за турнирите. В неделя например, когато трябва да играя големите турнири, се налага да сменя целия си режим, тъй като повечето турнири започват между 1 и 3 през ноща и ако вляза дълбоко в някой от тях, нещата отичат до другия ден на обед. Разбира се аз нямам нищо против против да влизам дълбоко в турнири, но на няколко пъти ми се случи да седя до 8 сутринта и да отпадна на балона или малко след като съм влязал в парите, което си е гадно. Затова съм ограничил турнирната игра само до неделните турнири и наблягам повече на кеша.

Като цяло все още даже не е минал цял месец откакто съм тук, така че не искам да правя генерални изводи за резултатите от това приключение, но при всички случаи си мисля, че всеки който се занимава сериозно с покер и обича да пътува, трябва да опита нещо подобно, защото в покера има доста стрес, а това е един добър начин да му се противопоставим.