Нещата вървяха в правилната посока и съвсем естествено, когато дойде време за SCOOP сериите в PokerStars бях доста надъхан да изиграя поне 10-15 турнира и си направих програма за това. Успях да кешна в няколко от тях, но без нищо значимо. Остана само SCOOP Main Event-a, който си беше сериозен турнир, с голям за интернет стандартите вход ($1050) и много дълбока структура.
Може би повечето от вас, които четат този блог знаят какво се случи – след 2 дена и около 20 часа игрово време,
успях да спечеля турнира и с това $560 000 плюс часовник MOVADO за спомен от това наистина невероятно постижение!!! Използвам думата невероятно в смисъл, че винаги когато съм си мислил, кой онлайн турнир наистина искам да спечеля, мечтите ми са се простирали най-много до победа в Sunday Million, но никога даже не ми е и минавала мисълта, че ще спечеля един от двата най-големи онлайн турнира (с изключение на high-roller турнирите) за годината.
Няма да ви разказвам ръце от турнира, тъй като това вече беше отдавна, а и на който му е интересно може да гледа предаването в Donk Studio, което направихме с колегата BEKOBEH
тук и
тук.
Също така в лобито на PokerStars дълго се въртеше запис на финалната маса с открити карти, който си направих труда да запиша за личния си архив. Ето линкове и към това -
тук,
тук и
тук.
По-интересно е как се чувствах по време и след това което се случи. Изненадах се от самия себе си колко спокойно изиграх турнира особено през втория ден, когато се решаваше всичко. Понякога съм си мислил и подготвял психологически за момента, когато ще играя за наистина големи пари и съм се чудил дали няма да се окаже, че емоциите могат да ми дойдат малко в повече и това да доведе до грешки от моя страна. Оказа се, че когато дойде момента, бях спокоен и играх много концентрирано и без емоции. Парите, които се разиграваха на финалната маса наистина бяха големи и факта, че не направихме сделка трябваше да увеличи напрежението, но всъщност това само ме амбицира повече. Хедс ап мача за титлата продължи над 80 минути и там наистина дадох най-доброто от себе си, тъй като опонента ми водеше много по чипове в началото, а и беше доста добър играч, но аз си следвах методично стратегията да играя „small ball” и да се опитам да укротя мега агресията му от по-рано и това проработи успешно. Освен това и майката природа се опита да се намеси, като разлюля България със страховито заметресение точно по време на хедс ап мача, но слава богу всичко приключи благополучно.
След турнира естествено радостта беше голяма, събудихме съседите с викове, пихме шампанско няколко дена, спях само по няколко часа, тъй като телефона ми не спираше да звъни. Наистина ме трогна голямата подкрепа на цялото българско покер общество – много хора са следили пряко всяка ръка от последния ден на турнира, изказваха подкрепата си и ме поздравяваха и радваха с мен след това, за което мога само да кажа едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ и да се надявам заедно с тях, че и техния голям пробив е някъде наблизо. Защото това, което винаги съм знаел и окончателно се убедих след този турнир е, че най-важното е да си в играта, да не позволяваш на вариацията, тилта и емоциите да те извадят от нея и рано или късно твоят момент идва. Ако дойде прекалено рано, може даже да не разбереш какво ти се е случило, но ако успееш да се задържиш в този труден бизнес достатъчно дълго, големия пробив ще дойде и тогава удовлетворението е наистина огромно. Ок, стана малко по-поучително и сантиментално отколкото ми се искаше, но надявам се разбрахте какво исках да кажа.
Естествено, след турнира трябваше бързо да променя плановете си за близките месеци – най-вече това, че почти се бях отказал да ходя на WSOP във Вегас, а ето че сега вече нямаше какво да ме спре. Преди това трябваше само да изиграя двата големи турнира на българска земя – ЕМОП – Слънчев Бряг и Еурека – Златни Пясъци. На ЕМОП-а нещо не ми се получи, но затова пък в същия уикенд успях да спечеля още един онлайн турнир – неделния 100к гарантиран в Betfair и вече ми беше ясно, че съм в серия.
Турнира Еурека в казино Интернационал на Златните си го чаках с подчертан интерес доста отдавна, тъй като това се очертаваше да е най-голямото покер събитие за годината в България. Освен това винаги ми е супер приятно когато има голям турнир в Интера – не само защото съм на собствен терен, но и много от вас ще се съгласят, че това си е най-доброто казино в България за покер – обстановка, организация, дилъри, та дори и храна и напитки – всичко е на ниво. Та така, в приповдигнато настроение от скорошните успехи и приятния покер „панаир”, който се заформяше, като на шега достигнах финалната маса и малко не ми достигна да грабна първа купа от турнир на живо, която все още доста ми липсва, като завърших на 4-то място. Все пак се раздвам, че купата остана в България, а победата на Зографа е още едно потвърждение за това, за което говорих малко по-горе – след дълги години игра, неговия голям момент дойде.
Няколко денa почивка и дойде време за... Vegas, baby! Нали знаете, че каквото се случва във Вегас, остава във Вегас, но това правило взе да се изтърква вече, така че може би ще го наруша в някой следващ блог.
И за финал едно клипче, което bTV, бяха така любезни да заснемат, след моята победа:
http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/2091891580-Dobrata_raka_v_pokera.html
