Неделени турнири - 2ро място в $200000 ГТД турнир в Бетфеър

След неуспешния трип до Одеса, тази неделя се бях настървил да раздам малко правосъдие около онлайн масите. През деня междудругото се класирах за двата големи турнира в Старс и за няколко сателита за турнири на живо. Освен това реших да играя 55 евро рибай турнира в Unibet и $200к ГТД турнира в Betfair.

В PokerStars както винаги нищо не се получи (междудругото поздравления за Trino, който отново ги е разцепил в неделния милион в Старс и е станал 4ти за над $80к), в Unibet турнира въобще не играх добре и накрая си подарих чиповете на Zografa с ТПТК срещу неговия сет и не се класирах за нито един турнир на живо (главно поради бад биит).

Единствената ми надежда остана турнира в Betfair, където се движех около началния стак в продължение на 2-3 часа т.е. и там нещата не отиваха на добре. После обаче успях да се удвоя, и с повече блайндове в стака, имах повече възможности за игра и успях да увелича стака си значително, почти без шоудаун. Около балона бях с комфортен стак, даже да натискам шортаците, а след като балона се спука имаше няколко ключови ръце, чрез които успях да взема чип лидерството, с около 80 оставащи човека.

Започнах максимално да натискам масата си, като играех близо 50% от ръцете, докато противниците масово играеха едва около 15%. Това помогна да увелича преднината си и ми позволяваше на моменти да правя малко по-рисковани, разбира се +EV отигравания. Единствения момент, в който изтървах водачеството беше с около 20 оставащи човека, но след това отново си върнах преднината. Ето две видеота от тази фаза на турнира с около 16 оставащи човека, до сформирането на финалната маса:






На финалната маса беше доста завързано, тъй като имаше няколко супер тайт малки стака, които се чакаха един друг да отпаднат. Разбира се мен като чип лидер това ме устройваше, тъй като успявах да крада тях безнаказано, а средните стакове общо взето също внимаваха да не отпаднат преди шортаците. Когато останахме 6 човека, това стана особено осезаемо, тъй като и скоковете в парите започнаха да стават значителни, а все още имаше два доста къси стака. Успях да се възползвам от това и да увелича преднината си и когато останахме трима имах над милион чипа, срещу по около 700к на другите двама. След това загубих голям пот (за съжаление поради технически проблем тази фаза не турнира не се е записала) и стаковете ни се изравниха. Не след дълго обаче изнервен от постоянните ми 3 и 4 бетове единия противник се наби ол ин с 88, точно когато аз бях с АА.

В началото на хедс ап-а бях с малко под 2 милиона срещу около 700к на противника. Нещата изглеждаха много добре, но всъщност бяхме доста дълбоки и съперника не беше много склонен да играе в големи потове. За съжаление във важните моменти картите бяха на негова страна и след като направи 4 пъти флъш за половин час колкото трая хедс ап-а, накрая успя да ме победи.

Няма да описвам как се чувствах след това, тъй като наистина изглежда глупаво човек да се оплаква, когато е прибрал над $22000 в турнир с над 1050 човека. Но амбицията ми да СПЕЧЕЛЯ някой от големите неделни турнири си остава!

Russian Poker Tour Одеса

Идеята да играя турнири на живо в места, където никога не съм бил, а и може би няма никога да отида ако не е покера, винаги ме е кефила, затова когато в началото на Август видях онлайн сателит за голям офлайн турнир в Одеса, Украйна се записах без да се замисля и го спечелих.

Турнирът бе с вход $2500, супер дълбока структура (30 000 начален стак), $400 000 гарантиран награден фонд (който лесно надхвърли $650 000 в последствие) и аз очаквах поне половината от противниците да са слаби или предвидими играчи. Затова въпреки поредния хаос около това как да стигна от точка В (Варна) до точка Х (в случая Одеса), реших че ще е -ЕV да пропусна да отида.

По пътя се наложи да мина през Киев и реших да остана там за една вечер. Имам един приятел, който казва че колкото по-бедна е една държава, толкова повече красиви жени можеш да видиш да се разхождат по улиците просто така. Е незнам колко бедна точно е Украйна, но отдавна не бях виждал такава концентрация на приятно изглеждащи момичета, по време на няколко часовата ми вечерна разходка, из също много красивата столица на Украйна. Въобще Киев си заслужава специално посещение и определено влезе в списъка ми с дестинации, на които бих обърнал внимание в бъдеще.

Налагало ли ви се е да чакате с часове на летище - между два полета или просто защото самолета закъснява? Супер отегчително! Но всъщност ако имате в себе си лаптоп и има интернет, можете да превърнете досадното чакане в приятна и доходоносна сесия. Тричасовото закъснение на полета от Киев до Одеса ме постави точно в такава ситуация, но сесията не беше нито приятна, а още по-малко доходоносна. След поредица от ужасяващи бад биитове и кулъри се качих на самолета за Одеса с около десетина бай ин-а по-беден, а лошата серия продължи и през останалата част от деня. Имах чувството, че съм попаднал в един от онези периоди познати на всеки играч, когато каквото и да направиш губиш и тогава е най-добре да спреш да играеш, но аз нямаше как да спра, тъй като турнирът, за който бях дошъл започваше скоро.

Средната възраст на масата, на която седнах беше не повече от 22 години - имаше даже двама, които ми изглеждаха в нелегална възраст за игра на покер. Веднага разбрах, че това са лоши новини - тези деца си бяха платили по $2500 вход + всички разходи (за този турнир нямаше много сателити) - най-вероятно всички бяха онлайн грайдери на средни и високи нива или членове на така популярните напоследък отбори - т.е. спонсорирани играчи. Нищо фатално - все пак всеки ден играя онлайн с такива мутанти, но май нямаше да има много 'dead money'. На масата нямаше нито един играч, който да изглежда примерно по следния начин - 40-50 години, скъп часовник, златен ланец, леко брадясал и да приказва много - горе долу така си представям средния руски фиш.

Играта започна и подозренията ми се оказаха верни - всички играеха добре - някои по тайт, други с доста агресия и имаше само един човек, който май нямаше много представа за относителната сила на картите в късна фаза на ръцете, но това му помогна да направи няколко лудешки отигравания, в които събра доста чипове от агресивната част от младежите. Аз нямах карти, а в редките случаи когато ми идваше нещо, нямаше никаква връзка с флопа и не виждах голям смисъл да се забърквам в големи потове, без карти срещу агресивни съперници, в най-ранните фази на турнира. По-скоро исках да създам имидж, който по-късно, когато блайндовете нарастнат да мога да използвам ако сушата продължава или ако започнат да ми влизат карти да зануля някой от агресорите.

Моя малък план така и не се осъществи обаче. Когато влязохме в пето ниво и блайндовете и антета станаха достатъчна сума за да си заслужава да се крадат, някои от тайтовите до този момент деца се събудиха и почнаха доста активна игра. Имаше един младеж на две места от мен, който постоянно ми крадеше блайндовете. Разбира се нямах намерение да оставя това така, но качеството на картите, които ми раздаваха даже се влоши. Въпреки това в един момент реших независимо от картите да се защитя, но явно човека точно тогава се оказа с ръка и ме 4-бетна. Опитах друга тактика - само да колвам неговите рейзове и да се опитвам да му взема ръката пост флоп. Отнова се ударих в стена - никаква връзка с флопа и трудности да се противопоставя на неговата агресия. Все пак междувременно успявах да спечеля някакви малки ръце, колкото да държа стака си около 22-23000.

Тогава се случи следната ръка със същия младеж, в която всички фолднаха до него на бутона и той както се очакваше рейзна малко за да открадне блайндовете. Малкия блайнд фолдна, а аз защитих с Т9 офсют с една пика. Флопа падна Q85 с две пики и след моя чек той заложи малко повече от половината пот. Реших че тук е удобен момент да флоутна и платих, тъй като имаше доста карти, които биха усилили ръката ми, както и някои удобни карти за блъф. На търна пристигна А пика, който на мен ми се видя като удобна карта за блъф и реших да играя чек/рейз, който би трябвало да показва огромна сила в тази фаза на ръката. След моя чек, противника ми бетна 3000, в около 4500 пот и аз рейзнах на 8000, като ми оставаха 12000, а противника ме покриваше с доста. За съжаление планът ми се разби на пух и прах, когато момчето влезе ол ин и аз фолднах.

Блайндовете все още бяха в разумни размери и не всичко беше загубено, но за целта трябваше да се случи нещо позитивно. И ето, че най-после то се случи - получих стартова ръка висок чифт за първи път от 6 часа - QQ! Ситуацията само се подобри когато след 30 секунди бях вкарал единствения по къс стак от мен на масата ол ин и той обърна АQ. Когато обаче флопа се обърна и една от картите беше А, на мен ми стана ясно, че този турнир няма да е моя. И така останал с 4-5000 чипа, намерих удобен момент когато да се бутна с Т4 сютед и някак си без изненада видях, че противника, който се престраши да колне обърна АА.

Като цяло впечатленията ми са, че руснаците са се научили да играят покер и то доста добре. Разбира се все още се срещат доста слаби играчи, особено на кеша, но игрите в които участвах в никакъв случай не могат да се определят като леки. Няма как и да очакваме друго от нация с толкова традиции в шаха и други мисловни спортове. Това обаче прави нещата само по-интересни, поне за мен и ще следя за други подобни турнири в бъдеще.

Кратък отчет за ЕМОП-а

Този турнир просто не беше моя. Масата ми беше доста удобна - без някакви изявени агресори, но все пак с противници, които дават достатъчно екшън, без да те поставят пред някакви трудни решения. Но въпреки това, не успях да зацепя както трябва от самото начало. Имаше една ключова ръка срещу Trino, която оказа влияние на целия ми турнир след това:

В лимпнат пот и 6 човека в ръката, аз доплатих от малкия блайнд с Q5o. Флопа дойде 554 рейнбоу и аз избрах да чекна. Всички чекнаха до Trino, който заложи 800 в 1200 пот, всички фолднаха до мен и аз само платих. След мен плати още един играч. Търна беше 9 каро (стават две кари на борда). Тук дилърката забрави че и аз съм в ръката и посочи направо втория играч, който бързо чекна, аз направих забележка, че и аз съм в ръката и започнах да мисля отново и тук Trino бетна 2400. Дилърката не направи нищо по въпроса отново и аз прецених, че не е хубаво да се обаждам повече за да не дам някакъв тел. Дилърите така или иначе правеха грешка след грешка и нямаха никакъв контрол върху нещата на масата, а един от тях даже мърмореше постоянно нещо под носа си, за някои от чуждестранните клиенти - тотална анархия. Тук аз прецених, че трябва само да платя - борда ми изглеждаше супер безопасен и въпреки че нямах точна представа с какво толкова бетва противника, го слагах по скоро на някакъв среден чифт от 44 до ТТ. От тази гледна точка имаше и малка вероятност да е вече с фул и това също ме накара само да платя. Не виждах кои ръце, които бия ще ме платят ако рейзна, освен ако не е с последната петица и по слаб кикър или на флаш дроу - и двете твърде малко вероятни. Все пак остават съмнения дали комитващ целия стак рейз не беше по-добрата игра. Ривъра пристигна J каро (три кари на борда) аз пак чекнах, той заложи 3000 в пот от 8400 и въпреки, че ми стана ясно че с голяма вероятност съм бит платих. Тук е интересен момент за анализ - имам ли фолд в тази ситуация. Той обърна А4 кари и прибра пота.

Тука стака ми падна до около 12-13000 и въпреки че това не бяха малко чипове в тази фаза на турнира (следващо ниво 150/300 с анте) не можах да направя нищо повече. Имаше две ръце, в които направих лоши блъфове на ривъра и общо взето сам съм си виновен за загубата на стака оттук насетне.

Като цяло не чуствам, че изиграх този турнир по най-добрия начин, на който съм способен, но има и такива моменти в покера - продължаваме напред!