Балони

В просъница усетих как нещо леко ме удря по главата. Отворих очи и видях ухиленото лице на дъщеря ми, която тъкмо се беше върнала от разходка и ме потупваше с голям, лилав балон. Щеше да се супер приятно неделно събуждане, ако не беше балона... Не, не този лилавия на детето, а онзи от снощния турнир в Интера, който се спука точно пред мен. И още няколко други, които ми се случиха наскоро в турнирите на живо и онлайн.

Всеки, който е играл турнирен покер знае това чувство - играл си с часове или с дни, вземал си стотици правилни или неправилни решения и по един или друг начин си успял да оцелееш за разлика от близо 90% от своите противници. Трябва да отпаднат още един или двама други играчи и усилията ти ще имат и финансово изражение. Но винаги има риск ти да си един от тези отпаднали и това е един от най-неприятните аспекти на турнирния покер. А когато това се случи няколко пъти поред в кратък период от време си е направо гадно.

Доста балони ми се събраха в последните 2 седмици. Сещам се за поне 3 онлайн турнира с бай ин над $200, в които отпаднах точно на балона (като единия беше сателит, който даваше 3 пакета за турнир на живо, на стойност $3600, а аз приключих 4-ти) и турнира в Платиниум на Слънчев бряг, където пак финиширах преди парите. Нямаше как обаче да допусна това да повлияе на играта ми, когато наближихме балона във покер турнира от Фестивала на Мисловните Спортове. При оставащи 11-12 човека в турнира (9 в парите) имах стак около 50 000 при блайндове 2000/4000 и 2500/5000, а не след дълго, използвайки някои особености на играта на балона, почти без шоудаун, вдигнах стака си до 160 000 и бях един от чип лидерите. Тогава се случи една ръка, която ще се опитам да анализирам сега и да реша дали допуснах грешка или не. Предполагам че отговора няма да е еднозначен и дифинитивен, но все пак си струва да опитам.

При 10 човека оставащи в турнира играем на 2 маси по 5 човека. При отпадане на 1 играч се сформира финалната маса, която ще се играе на следващия ден. Входа за турнира е 770 лева, като 9-тия взема 1500 лева, първо място е 16000 лева и сме се уговорили, който остане 10-ти да получи по 100 лева утешителна награда от останалите т.е. 10-тия получава 900 лева. В последния час и нещо аз съм най-активния играч на масата, но имиджа ми е балансиран. Тогава от ранна позиция получавам AJ и при блайндове 2500/5000 и анте 500, рейзвам до около 12000, като стака ми е около 160000. Всички фолдват до Митко Блажев (Born-a) на големия блайнд, който след кратък размисъл рейза до около 80000, като му остават 30000 т.е. на практика е ол ин.

Този ход ме постави в доста трудна ситуация, тъй като според мен имаше голяма вероятност в тази ръка той да е с някакъв среден чифт и на практика да имам одс да платя, но размера на стака му представляваше голям % от размера на моя стак и в случай че загубех ръката, трябваше да се боря за оцеляване. Все пак тогава реших, че ще взема решението си въз основа на пот одс и се опитах да определя рейнджа от ръце на противника. Ето как изглеждаше той в главата ми в този момент: JJ-44, AJs-ATs, AQo-ATo, KQo. Както се вижда изключвам най-силните ръце като АА-QQ и АК, с които в този момент си мислех, че щеше да ме 3-бетне нормално и ще се опита да извлече валю ако платя. Даже си мислех, че трябва да изключа АQ, но реших да включа АQo в рейнджа и да оставя навън АQs. Спорен момент от определянето на рейнджа е дали би ги бутнал с ръка като АТ или КQ, но в този момент си мислех, че точно Борн-а, може да го направи. И така при този рейндж се получават следните резултати: АJ - 48,8%, рейндж на противника - 51,18%. Както се вижда ситуацията е чист флип (разбира се ако сметките ми бяха вярни), а аз трябва да платя около 100000 за да спечеля 130000. Реших да рискувам и влязох ол ин. Той обърна АК и спечели ръката.

Очевидна грешка в определянето на рейнджа на противника, но нека се опитаме да направим нов рейндж сега когато знаем, че той би влязъл ол ин с АК. Аз продължавам да си мисля, че той би опитал този ре-стиил с доста по широк рейндж от ръце от тези , които тотално ни доминират. Но все пак нека дадем доста консервативен рейндж - например АК-AJ, JJ-66. Тук очевидно изоставаме в процентите, но все пак спрямо пот одс изоставането е незначително.

Дотук с математиката. Както се вижда решението е на границата (математически) и тогава трябва да се вземат под влияние други фактори. Например това, че имах моментум и даже и да бях фолднал тук, можех да продължа да натискам по малките стакове. Също така поглеждайки към състава от хората, които бяха останали в турнира, трябваше да направя всичко възможно да намаля риска и да се опитам да седна на финална маса. От друга страна ако бях отстранил Митака, на практика отстранявах най-опасния противник и ставах със стак, който щеше да и позволи да атакувам първото място. Друг фактор, който оказа влияние е, че все пак даже и да загубех ръката, оставах с около 10 ББ стак.

Като цяло мисля, че все пак трябва да отчета цялата ситуация като грешка. Но в покера много често отиграванията, които на пръв поглед отстрани изглеждат като лудост, всъщност са правилни или съвсем малки грешки. Ще ми е интересно да чуя и други мнения за ситуацията.

А за финал едно кратко видео, за това което се случваше пред казино Интернационал, докато Фестивала на Мисловните Спортове течеше с пълна сила :)