(продължение)
Фактори свързани с чип стаковетe
Най-важния въпрос тук е каква част от стака ни представляват блиндовете и антетата. Една от основните разлики между турнирния покер и кеш игрите е факта, че докато при кеша блиндовете са константна величина, в турнирите те постоянно нарастват. От друга страна стака, с който разполагаме в турнирите не е постоянна величина (при кеш игрите винаги имаме право да поддържаме стак от поне 100 големи блинда) и много често, особено в по късните фази на турнирите, съотношението между стака ни и блайндовете е основен фактор във вземането на решение за участие в ръката префлоп.
За измерване на съотношението стак спрямо блайндове се използва понятието М. Какъв е нашия М изчисляваме като разделим стака си на стойността на малкия + големия блинд + антетата. Ако имаме стак от 10000 и блайндове 200/400 с 50 анте и 8 човека на масата, то трабва да разделим 10000 на 1000 (200+400+(8х50)) т.е. нашият М=10. Смята се, че при М >20, сме в безопасна зона, дотолкова доколкото няма нужда да променяме стила и начина на игра само заради стойността на М. Когато М падне под 20 обаче, е неодходимо да направим съответните промени, като една от най-важните е именно подбора на стартови ръце. Например ако до момента, в който сме били с М над 20 сме играли консервативен покер и сме чакали само най-силни ръце, за да участваме в разиграване, то при М=13 не можем да си позволим този лукс и е необходимо е да разширим рейнджа от ръце които играем. Ако преди сме фолдвали ръка като АJ офсют от ранна или средна позиция, то сега е необходимо да се опитаме поне да вземем блайндовете и антетата. Разбира се това не означава да поемаме необосновани рискове, но и всяка една пропусната възможност да приберем блайндовете и антетата е сериозна грешка, тъй като има реална опасност стака ни да бъде ‘изяден’ от тях.
При стак от М=10-15, някои от ръцете губят част от потенциала си. Това са така наречените ‘дроуинг’ ръце – сютед конекторс (87 купи) или чифтовете от 99 надолу. Тези ръце са много важни в моментите когато стака ни е достатъчно голям, за да си позволим да инвестираме една малка част от него с надеждата, че ще ударим голяма ръка на флопа и ще приберем целия стак на някой противник. Когато играем тези ръце с по-малък стак, обаче, се изправяме пред 2 проблема – влизайки в ръката рискуваме голяма част от стака си за нещо, чиято вероятност да се случи е малка (например да ударим сет на флопа с чифта който държим е около 12%), а освен това така наречените имплайд одс обикновено са недостатъчни именно поради големината на собствения ни стак (ако нашия стак е 10 000 и сме срешу 1 противник максималното което може да спечелим от него е още 10 000 дори неговия стак да е 200 000). Поради това със стак от 10-15 М трябва да избягваме да влизаме в потове с този тип ръце или ако го правим то да е с единствената цел да откраднем блиндовете т.е. със рейз. Тези ръце връщат своя потенциал в момента, в който М стане толкова малко (например М=4), че единствения ход който ни остава е ол ин. Тогава ол ин хода е почти задължителен с ръка като 77, особено ако всички преди нас са фолднали.
Друг фактор, който трябва да наблюдаваме е какви са стаковете на противниците спрямо нашия и спрямо блайндовете и антетата. Ако ние сме един от големите стакове на масата можем да си позволим по-агресивна и разкрепостена игра както префлоп така и постфлоп, като използваме страха на противниците от елиминация. На практика всеки две карти биха ни спечелили чипове ако правилно сме преценили ситуацията на масата. Когато сме с малък стак, обаче, трябва много по внимателно да избираме както стартовите ръце, така и позицията от която влизаме в ръката.
Фактори свързани със стиловете на играчите
Когато решаваме дали да се включим в дадена ръка, информацията която имаме за стиловете на противниците(вече направили залози или с позиция след нас) ни оказват голямо влияние. Ако вече има рейз от страна на играч, чийто имидж е консервативен и който не е играл ръка в последния час, ни е необходима наистина много силна ръка за да продължим в ръката. От друга страна ако рейза идва от противник, който участва в почти всеки пот, можем значително да занижим критериите си за стартова ръка и да използваме в наша полза агресивния подход на противника. Особено внимание трябва да обърнем и на информацията, която имаме за стила на играчите, които са активни в ръката след нас. Ако например имаме играч на големия блинд, за който се знае, че почти винаги защитава блинда си, по-добрата стратегия е да изчакаме за наистина силна ръка, вместо да се опитваме да крадем блиндовете с маргинални ръце. Много е важно и да разпознаваме играчи, които фолват почти винаги блиндовете си и при най-малък рейз. Тогава целта ни е да крадем блайндовете при всяка възможност, с каквито и да е две карти.
Нашият имидж в последните 10-20 ръце и като цяло също оказва влияние върху подбора на ръце. Понякого се случва да получим няколко хубави ръце една след друга, които да играем агресивно. В този момент, особено ако не сме стигнали до шоудаун и не сме показали, че сме имали наистина добри ръце, противниците ни започват да си мислят че прекаляваме и са много по склонни да ни контраатакуват. Във връзка с това, ако скоро след такава поредица получим отново някаква средно добра ръка, която при нормални обстоятелства бихме играли в повечето случаи, може би е добър момент да я пропуснем, за да не станем жертва на собствения си късмет от последните няколко ръце.
Фактори свързани с броя на противниците на масата
Броя на противниците на маса несъмнено оказва голямо влияние при подбора на ръце префлоп. При пълна маса от 10 човека, стойността на голяма част от ръцете намалява поради по-голямата вероятност някой да държи по силна ръка. Когато масата остане с 5-6 човека, много от ръцете увеличават силата си и стават задължителни за игра. Ръка като КQ офсют например е нищо особено при пълна маса и ранна позиция, но при маса с 5 човека дори и в първа позиция, КQ става доста силна ръка. Когато броя на играчите намалее до трима или двама, силата на картите почти губи значение и на преден план излизат позицията и най-вече способността да ‘влезем в главата на противника’ т.е. да разберем как мисли той и да намерим слабите му места. От тази гледна точка спектъра от ръце, които трябва да играем при маса с 2-3 противника се разширява неимоверно.
Пот одс
Съотношението между чиповете които инвестираме в дадена ръка и чиповете които вече са в пота се нарича пот одс. Ако стартовата ни ръка е много силна, ние не се нуждаем от добри пот одс, за да я играем. Но ако имаме някаква по-маргинална ръка или дроуинг ръка, пот одс стават един от основните фактори за това, дали да се включим в разиграването.
Например ако сме с ръка като Q8 сютед на бутона и някой рейзне от ранна позиция до 150 при блайндове 25/50 и всички до нас фолднат, в повечето случаи е нормално и ние да фолднем. Ако обаче след първоначалния рейз още двама души колнат в пота вече има 525 чипа, а за да продължим трябва да платим 150 т.е. имаме пот одс от 3.5 към 1. Като прибавим факта, че има голяма вероятност поне единия от блиндовете съшо да доплати, което само увеличава пот одовете, колът с нашата иначе недотам силна ръка започва да звучи като добра идея. В средна и късна позиция и особено на блайндовете, винаги трябва да изчисляваме пот одс и да вземаме решенията си въз основа на тях. Това, с което особено трябва да се внимава, обаче, е факта, че когато попаднем в пот само въз основа на пот одс, много често имаме изключително трудни решения постфлоп, особено в случаите когато падне средно добър за нас флоп. Ако вземем примера с Q8 и си представим че флопа падне QJ4 от различни бои, то ние се оказваме с неособено силна ръка в пот с още 3-4 човека. Това е опасна ситуация, в която може да загубим много чипове ако повярваме прекалено много в ръката си.
Турнирни фактори
Начина, по който ние и нашите противници играят дадена ръка много често зависи от вида на турнира както и от фазата, в която се намира съответния турнир. При ри-бай турнирите например, критериите за стартови ръце са много занижени, поради възможността да закупим чипове при положение, че ги загубим. В турбо турнирите обикновено изчакваме за някоя по-силна ръка, с която да се опитаме да се удвоим бързо, а в турнирите с висок вход и дълбока структура, всичко зависи от стила и тактиката която сме възприели.
Фазата на турнира е също важен фактор при определяне на действията ни префлоп. Особено важен е момента около балона точно преди да се влезе в парите. В зависимост от целите, които сме си поставили и по какъв начин ще се отрази евентуалното ни влизане или не влизане в парите, ние можем да вземаме различни решения относно едни и същи ръце и ситуации. Ако целта ни е непременно да влезем в парите и не искаме да поемаме рискове, бихме могли да фолнем наистина силни ръце като АК, AQ, 1010, но ако целта ни е да спечелим турнира подобни ходове в повечето случаи са грешка. От друга страна, ако в този период от турнира усетим страх от отпадане в някои от противниците си трябва да използваме това в наша полза без да се съобразяваме с картите които държим.
Да намерим правилния баланса между всички тези фактори, във префлопната фаза на всяка една ръка от турнир по покер не е лесна задача, но успеем ли да се справим успешно с нея, създаваме благоприятни предпоставки за спечелването не само на ръцете, в които участваме, но и на целия турнир.
Varnatrader
Няма коментари:
Публикуване на коментар