Подбор на ръцете в турнирния холдем - какво да вземаме под внимание при избора на ръцете, които да играем - Част 1

Когато за първи път чух историята, че детето чудо на съвременния покер Annette_15 е спечелила онлайн турнир с 180 души без да си гледа картите, си казах че това са някакви измишльотини, чиято цел е да покачат още повече популярността на младата норвежка. По-късно обаче, се заговори още повече за това постижение и в YouTube даже се появиха клипчета от този турнир, в които се вижда как тиинейджърката фолдва КК без да му мисли много много.

Тогава наистина се замислих сериозно как е възможно това и стигнах до един много елементарен извод – решението за участие във всяка ръка се обуславя от множество фактори и раздадените ни карти са само един (макар и много важен) от тях.
Примера с Annette_15 е малко екстремен и нашата цел не е да печелим турнири без да си гледаме картите, а по скоро да изиграваме една и съща като стойност ръка, по различен (по възможност най-правилен) начин, като вземаме предвид следните най-важни фактори:

1. Фактори свързани със залозите
2. Позиционни фактори
3. Фактори свързани с чип стаковете
4. Фактори свързани със стиловете на играчите
5. Фактори свързани с броя на противниците на масата
6. Пот одс
7. Турнирни фактори

Фактори свързани със залозите

Залозите, които вече са направени в ръката, оказват огромно влияние върху решението ни дали да се включим в нея и как да я изиграем. Принципа е много прост – колкото повече сила са показали противниците ни преди нас чрез залозите си, толкова по силна ръка ни е необходима, за да продължим и обратно. Ако имаме множество лимпери (играчите само са платили големия блинд без да са рейзнали) преди нас, може да решим да платим дори с 72 сютед само заради пот одс, но ако има рейз, ри-рейз и ри-ри-рейз и е наш ред, може би е добра идея да фолднем JJ, QQ, а защо не и КК в някой по-важен турнир. Много често, особено в по-късните фази на турнира, когато блайндовете нарастнат, се налага да фолдваме добре изглеждащи ръце като KQ или AJ, само защото някой преди нас е рейзнал и ние се изправяме пред въпроса дали да рискуваме голяма част от стака си или дори целия турнир с маргинална ръка, която при други обстоятелства бихме играли почти винаги.

Позиционни фактори

Каква е нашата позиция в ръката (ранна, средна, късна, на блайндовете) префлоп и след флопа е един от най-важните фактори в покера. Много често тя е по-важна дори от картите, които държим. Ясно е, че колкото по-късна е позицията ни, с толкова повече информация разполагаме и ще разполагаме в бъдещото развитие на ръката. Това улеснява избора на най-добра стратегия в рамките на ръката и ни предпазва от грешки. Ръка като А10 офсют би трябвало да се фолдва в повечето случаи от ранна позиция и пълна маса (9-10 човека), но ако сме на бутона със същата ръка и всички до нас фолднат, А10 се превръща в иделна възможност да атакуваме блайндовете.

Ранната позиция в дадена ръка е сериозна спирачка пред това да играем широк спектър от ръце. Проблема е не само в това, че има много хора зад нас, които могат да решат да рейзнат и по този начин да ни изгонят от ръката, ако сме с някаква средно силна ръка, но и ако решим да продължим по нататък в разиграването, ние ще сме извън позиция до края и ще трябва да вземаме решенията си с по-малко информация в сравнение с противниците си. От тази гледна точка ръце като A10, KJ, QJ, K10 и други подобни, стават много трудни за отиграване ако бъдем рейзнати или ако се стигне до постфлоп разиграване.

Друг важен фактор е каква е позицията ни спрамо големите и малките стакове, както и спрямо агресивните и пасивните играчи на масата на която играем. В процеса на играта винаги трябва да следим за това къде на масата са разположени хората с стакове по-големи от нашия – имат ли позиция спрямо нас (т.е. са разположени от лявата ни страна) или имаме лукса да вземаме решения след тях. Тук нещата се преплитат със стила на играчите с големи стакове – агресивни ли са или по-скоро се стремят да запазят големия си стак непокътнат. Ако агресивен голям стак стои от лявата ни страна, по-добрата стратегия би била да затегнем спектъра от ръце, с които влизаме и да играем само ръце, които биха издържали евентуален рейз от страна на големия агресивен стак. Ако усетим пасивност от страна на големия стак, можем да опитаме да го атакуваме, но без да се увличаме прекалено много, тъй като дори и пасивните големи стакове са по-склонни към авантюристични ходове, тъй като знаят че дори да допуснат грешка и загубят ръка, те все още ще имат чипове, с които да продължат.

Като правило, независимо от големината на стаковете, ако имаме повече пасивни играчи от лявата си страна е добра идея да разширим спектъра от ръце, с които да влизаме и обратно ако имаме агресори след нас, следва по-внимателно да подбираме ръцете, които играем, освен ако не сме готови да контраатакуваме единствено въз основа на агресивния имидж на противника, а не на картите които държим.

От друга страна прекалено малките стакове (с по-малко от 10 големи блинда в стака си) също представляват опасност, особено когато се намират от лявата ни страна с позиция. Тъй като блайндовете и антетата изяждат голяма част от стака им при всяка ръка, тези играчи нямат много време и са склонни да влизат ол ин много по-лесно от останалите играчи със средни или големи стакове. Винаги трябва да следим за такива противници с позиция срещу нас и ако рейзваме пота, трябва да е с ръце с които сме готови да платим при евентуален ол ин от страна на малкия стак.

В следващия пост ще продължа с разглеждането на останалите фактори.

Varnatrader