Betfair Poker LIVE! Tallinn - част 3

Не че съм суеверен, но добре известна максима е, че чип лидер-а след ден 1, почти никога не печели турнира. Предполагам, че си има логично обяснение за това и докато обикалях уличките на стария град на Талин в часовете преди началото на ден 2, се опитвах да се абстрахирам от въодушевлението на моите приятели и да си обещая, че ще използвам стака си разумно без да поемам излишни рискове само защото имам много чипове. Това съвсем не означаваше, че смятам да стоя и да фолдвам докато вляза в парите, както ме посъветва някой.

В ден 2 бяха останали 62 човека от около 160-те започнали турнира, като в парите влизаха 15, а днес щеше да се играе до финалната маса. На масата ми имаше само един къс стак и множество средни стакове, които бяха идеална мишена за натиск. С рейзове от по 2.5 големи блайнда с всякакви възможни комбинации от ръце и С-бетове постфлоп успях в рамките на 1вия час тотално да доминирам масата си и да вдигна стака си до около 120000, което беше чудесно.

След това ме преместиха на друга маса, където динамиката тотално се промени. Играчите там бяха далеч по-агресивни и след почти всеки мой рейз, следваше 3 бет и тъй като не получавах никакви игрални ръце трябваше да фолдвам. Особено активна в тези 3 бет игри беше симпатичната девойка седяща ми в позиция, със звучната фамилия Римская-Корсакова, която с невинна усмивка ме окраде няколко пъти, след това спечели троен ол ин и стана с огромен стак, с който оттук нататък трябваше да се съобразявам.

На всичкото отгоре на масата пристигна и още един играч (поляка, който в крайна сметка спечели турнира) със стак колкото моя, срещу когото загубих голям пот с KQ, на К хай борд, като на ривъра фолднах на неговия ол ин, тъй като долу се отвориха и 3 карти от една боя за възможен флаш. Така стака ми падна до около 70к, което в тази фаза на турнира беше малко над средния и още един-два несполучливи пота можеха да ме изхвърлят от турнира.

Тук някъде останаха 3 маси. Новата ми маса беше повече от забавна. Имаше всякакви образи - пиян швед, който не спираше да дрънка глупости и да фолдва докато не останеше с един и половина голям блайнд, когато влизаше ол ин и успешно се утрояваше поне няколко пъти. До мен пък стоеше червендалест чичко литовец (на снимката долу), който твърдеше, че играе турнир за втори път през живота си и по едно време поръча шотове водка с хайвер (икра) и с приповдигнати наздравици започна да ги унищожава.



Въпреки доброто настроение, което цареше на масата, положението със стака ми продължаваше да се влошава. Нямах абсолютно никакви карти от началото на деня, успявах да открадна тук там, но стака ми намаляваше. Случи се и следната ръка - доста агресивен естонец, с голям стак е рейз, аз веднага след него съм кол с АТ и всички фолдват. Флопа пада Т 8 2, той бетва по малко от половината пот, аз го рейзвам малко и той влиза ол ин. Оставаха ми около 38000 чипа, блайндовете може би са били 1000/2000, но скоро щяха да се покачват и все пак не можах да видя много ръце, които бия тук и реших да запазя живота си в турнира. Фолднах след 3 минути размисъл, а човека ми показа 22 за сет двойки.

Въпреки добрия фолд, положението не е никак розово и след още един неуспешен опит за кражба, падам под 30000, което съизмерено с големината на блайндовете си е трагедия. Вече сме точно на балона, а аз трябва да поемам рискове без значение от картите, които държа, ако не искам да заприличам на пияния швед и да остана с 1 голям блайнд само и само да взема 1000 евро за 15-то място. Затова изчаквам момент, когато всички до мен фолдват и с 96 офсют съм ол ин. Получавам кол от нещо като АТ, но успявам да се удвоя. Тук някъде балона се спуква и малките стакове започват да отпадат бързо, а в суматохата аз успявам да се удвоя още веднъж и със стак 120к успявам да вляза на финалната маса шести по чипове.