четвъртък, 1 юли 2010 г.

Събитие No 51 от WSOP

След изключително тежкия и неприятен полет от Москва до Лас Вегас имах около 12 часа да се възстановя и поспа. Стигнаха ми горе долу и малко преди 12 наобед на следващия ден, заедно с Данчо Митренцов, Юли и Митко, бяхме в РИО и се записахме за турнира. Обсъдихме накратко кой как смята да играе, пожелахме си good luck и всеки се отправи към масата си.

Тъй като турнира беше triple chance т.е. започва се с 3000 чипа като по всяко време могат да се добавят по още два пъти по 3000, аз избрах стратегия да не добавям чипове в началото. Исках да се ориентирам в това как играе масата и едва тогава да реша дали ще ми е необходим целия стак от 9000. Тъй като нямаше много очевидно слаби играчи с пълен стак продължих да играя с началния стак до към края на 2ро ниво като се движех между 3 и 4000 през цялото време. Тъкмо когато смятах да добавям чиповете от лявата ми страна седна Ели Елезра с много голям стак. Реших да изчакам още, за да мога да му бутна спокойно ако реши да ми дава много газ в позиция. Това обаче не стана - човека си е евреин и си играе като евреин - обича да лимпва, по малко да рейзва и винаги колва ако някой го рейзне. Иначе бе доста забавен - шегуваше се добронамерено през цялото време и общо взето на масата имаше добро настроение. Излишно е да казвам - щом пиша за всичко друго, но не и за ръце значи не са ми идвали никакви карти - даже и на нещо от сорта на Т8 сютед бих се зарадвал, но и това нямаше. Все пак към средата на 4то ниво някак си бях вдигнал стака до около 4500 и реших да си направя ад он-ите и да заиграя сериозно. Точно тогава ме преместиха на нова маса.

Новата маса бе далеч по агресивна от предната - имаше няколко големи стака, които се опитваха да контролират действията. Моята липса на карти продължаваше, но след като се ориентирах кой кой е на масата реших да опитам как хората реагират на 3бет. На два пъти не успях да посигна целта си и стака ми влезе в опасна зона. И пак нямаше карти... и пак и пак и така може би още 2 часа. Стисках зъби, тъй като структурата бе добра и можех да си го позволя. Хубавото бе, че си създадох супер зашит имидж, който започнах да използвам когато блайндовете станаха 300/600 с анте. Крадях блайндове и задържах стака си на някакво ниво, но се нуждаех от удвояване.

Тогава рейзнах от средна позиция с АТ кари и получих два кола от бутона и блайнда. Флопа се отвори Q хай с две кари блайнда чекна аз заложих 2500 от стака си от около 6500, бутона се фолдна, но блайнда влезе ол ин и аз инста колнах. Той отвори Q8, но на търна аз имах и отворен стрейт дроу, а на ривъра си направих флаша. Така се вдигнах до около 17000, а след това с няколко маневри качих стака си до около 28000. Тогава се случи най-интересната за мен ръка в турнира.

През едно място от лявата ми страна стоеше един младеж, който беше супер агресивен и постоянно рейзваше и 3 бетваше префлоп и продължаваше с агресията на флопа. С КТ купи аз реших да рейзна до 1500 при блайндове 300/600 от средна позиция и агресора плати от кът оф. Отвори се флоп К Q 9 с две кари и аз реших да чекна, тъй като имаше риск да бъда 3-бетнат и тогава щях да съм в трудна позиция. Тук както очаквах той бетна около 2300 и аз платих. На търна дойде 7 купа т.е. бланк и аз отново чекнах. Тук противника заложи към 5500 и аз отново платих. Имах чувството че ме гони от ръката, нямаше много ръце, които ме биеха и освен това си имах инсайт стрейт дроу. Но главното беше профила на противника. На ривъра пристигна 5 каро, която запълни потенциален флаш и след известен размисъл аз чекнах. Човека попита колко имам и дилъра прецени на око и каза нещо от сорта на 24000. На него не му стана приятно даже се сепна, но поиска да знае колко точно и се оказа 18000 и той обяви ол ин, като той имаше около 30000 останали в стака. Тук аз мислих около 3-4 минути и накрая реших, че рейнджа му е супер поляризиран, но нещата миришат на блъф. Разбира се имаше вероятност да е на флаш, но ако беше така, защо му беше целия този цирк с преброяването. Освен това ми беше ясно, че в неговите очи в този момент аз съм супер тайт играч, който е способен да фолдне К тук, а след чека ми той е бил сигурен, че не съм на флаш. Ако пък той е с някаква по слаба ръка от флаш - като сет или стрейт, може би щеше да бетне по-малко за валю. Въобще много неща, но накрая реших да вярвам на инстинкта си и обявих кол. Още докато казвах "К" картите на човека полетяха към дилъра и така и не стана ясно с какво се е опитвал да блъфира.

Със стак от 55000 станах един от чип лидерите на масата, но до края на деня се случиха няколко ситуации, в които загубих потове и завърших деня с 32800.
Ден 2 започна при блайндове 600/1200 анте 100. На масата от известните имена беше Виталий Лункин и точно той ми беше мишената, тъй като знаех, че мога да го 3-бетвам безнаказано. Откраднах му един два рейза и се вдигнах до 40к, но тогава ме преместиха на най-ужасната възможна маса. От ляво на мен непознат човек с огромен стак +200к, малко след това Джеймс Ейкънхед (финална маса на мейн ивент миналата година, доста добър про играч) с +200к, и след това Дейвид Сингър също с огромен стак. Имаше един по къс от мен и другите пак с добри стакове. Съответно играта беше супер натопорчена и агресивна а аз нямах право на много грешки. Стака ми беше паднал до 36к, когато от кът оф рейзнах с КQ и Ейкън(факинг)хед ме вкара ол ин от големия блайнд. Доста гадна ситуация. Оставаха ми 32000 и не можах да ги прежаля и след дълго мислене фолднах, въпреки че точно срещу този може би трябваше да колна. Следващата ръка ми дойдоха КJ сютед и пак рейзнах до към 4000 при 800/1600, но друг голям стак пак ме 3бетна до 11000. Пак фолд! Последва тотааааална суша, при което за около час и нещо не можах да намеря удобен момент за нищо.

Вече бяхме в края на 1000/2000 нивото, оставаха 100 човека в турнира, а 90 вземаха пари ($6000 за 90то място). Аз обаче бях с 14 000 чипа и не исках блайндовете да минават през мен. От друга страна почти всички на масата бяха с огромни стакове и биха ме колнали много лесно от ББ. Затова изчаках блайнда да отиде до един играч с 30000 стак и който би трябвало да се фолдне и реших да бутна с всеки две карти - в случая 94 сютед. Всички фолднаха, но за зла участ човек видя А7 и колна. Нищо на борда.

Като цяло турнира беше с хубава структура, нивото на играчите беше над средното, но именно това го направи интересен. Като цяло съм доволен от играта си, тъй като създавах имидж, който после успешно използвах. Картите определено не бяха на моя страна и през двата дена.

Искам да благодаря на всички, които закупиха дялове от турнира и се надявам да се представя по добре в следващите.

Varnatrader

P.S. Току що видях, че на сайта на WSOP пише че съм сършил на 76-то място, което за съжаление не е вярно :)

1 коментар:

  1. Браво , Славене! Другия път повече. А блогът е както винаги - над средното ниво ;)

    ОтговорИзтриване